Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПЕСЕН ЗА НАДЕЖДАТА - ЛУПЕРСИО ЛЕОНАРДО ДЕ АРХЕНСОЛА

    ПЕСЕН ЗА НАДЕЖДАТА

       МЕНИ СЕ, БЪРЗО ПАДА
ТРЕВОГАТА ГОЛЯМА,
ЯВИ ЛИ СЕ НАДЕЖДАТА ЖЕЛАНА:
ЧОВЕК СЕ ЧУВСТВА В АДА,
КОГАТО ПРАЗНИК НЯМА,
ЧЕ ЩЕ НАСТЪПИ В МЪКАТА ПРОМЯНА.
ДОБРОТО КАТО РАНА
БОЛИ, ЩОМ ЗАКЪСНЯВА;
УТЕХА Е, ЧЕ ВРЕМЕТО МИНАВА.

       ОРАЧЪТ СИ ЛЕКУВА
УМОРАТА, КОГАТО
БРАДАТА МУ КОРАВА СКРЕЖ ПОКРИВА,
ЗА ЖЪТВАТА БЪЛНУВА
НА ОГНЕНОТО ЛЯТО
И ГРОЗДЕТО НА ЕСЕНТА ЩАСТЛИВА;
А СЪРПЪТ С РАДОСТ ДИВА,
ЩОМ ОЩЕ ПЛУГА СТЯГА,
ИЗПЪЛВА НЕГОВИЯ ДУХ ВЕДНАГА.

       С ЖЕЛЯЗО РАМЕНЕТЕ
ГОТОВ ДОРИ ДА СМАЖЕ,
ПОТЕГЛЯ МЛАДИЯТ КЪМ БИТКИ СМЕЛИ.
ИЗНИЗВАТ СЕ ДНИТЕ,
ПРЕВРЪЩАЙКИ ВЪВ ВРАЖИ
РОЖДЕНИТЕ ПРИЯТЕЛСКИ ПРЕДЕЛИ,
И АКО СЕ ИЗСЕЛИ,
В БОЯ С ЧУЖДИ ВОЙНИ
БЛЕНУВА ЗА ПОБЕДИ МНОГОБРОЙНИ.

       ДРУГ ВСИЧКО ПОВЕРЯВА
НА ДВЕ ДЪСКИ В МОРЕТО,
ЗАЩОТО Е НА ЗЛОТО НЕНАСИТЕН.
ДЕНЯТ МУ ПОТЪМНЯВА,
ТАЛАЗИ КЪМ НЕБЕТО
СЕ КАЧВАТ ДА СЕ БИЯТ С ВИСИНИТЕ:
НЕ СТРЯСКАТ ГО ВЪЛНИТЕ,
НЕ ПЛАШИ ГО СМЪРТТА МУ
И МИСЛИ ЗА ПАРИ И ЗЛАТО САМО.

       ОСТАВА ОЩЕ С МРАКА
ГРИЖЛИВ И ЯК ЛОВЕЦА
ВЪВ ТОПЛОТО ЛЕГЛО ЖЕНА СИ МЛАДА.
ТЪРПИ ТОЙ СЕВЕРНЯКА,
ИГЛИТЕ НА СНЕЖЕЦА
И ИМА ЗА ТОВА КАТО НАГРАДА
ГОЛЯМАТА НАСЛАДА
В ПЛАНИНСКАТА УСОЯ
ДА ПРЕСЕЧЕ НА ДИВЕЧА ПОКОЯ.

       ЗА СВОЯ ТРУД ЧОВЕКА
ЦЕЛ И НАГРАДА   ИМА,
ЕДНАТА Е ЗА ДРУГАТА ПОДКАНА;
И ЛЯТОТО ОТВЕКА
ИЗХРАНВА ЗЛАТА ЗИМА,
ЕДИН СЕЗОН ЗА ДРУГ СТОИ НА СМЯНА.
НАДЕЖДАТА ОСТАНА
ЕДНИЧКА НА ЗЕМЯТА,
ИЗБЯГА ВСИЧКО ДРУГО В НЕБЕСАТА.

       АКО НАДЕЖДА НЯМА,
КАКВО В СВЕТА ОСТАВА?
ДОМА Й ТИ РУШИШ И ГО РАЗЛАГАШ
И ТУЙ КАТО ИЗМАМА
ЗЪХВЪРЛЯШ ВЪВ ЗАБРАВА,
НИМА ОТ КРАЯ СИ, ФЛЕРИДА, БЯГАШ?
ЩОМ ШИЯТА ИЗПРЯГАШ
ОТ ДЛАНИТЕ ЛЮБИМИ,
ЗА ГРИЖИТЕ С КАКВО ВЪЗНАГРАДИ МЕ?

       ЛЮБОВ, КОЯТО ТУКА
РАЗГРАНИЧАВАТ ГРУБО,
ЦЕЛТА СИ НАЙ-ПОДИР САМА ИЗДАВА.
И ВСЯКА ЗЛОПОЛУКА
НА ТАЯ, КОЙТО ЛЮБИ
(АЗ НЯМА ДА ГО СКРИЯ), ПОЗВОЛЯВАМ.
НЕ СЕ СЪПРОТИВЛЯВАЙ,
СЪРЦЕ, СЪРЦЕ СМУТЕНО,
ЧЕ В СЛУЧАЯ Е ВСИЧКО ПОЗВОЛЕНО.

Превод от испански:
Александър Муратов
Атанас Далчев