Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ДЪРВЕТА

                        ДЪРВЕТА

       I. В КРЪВТА ЗАТИХВАТ СТРАСТ И РОПОТ
И ВЕЧЕ ТЪРСИШ ТОПЪЛ КЪТ,
ЦЕНИШ ТИ ТРЕЗВИЯ СИ ОПИТ
НА ЗРЕЛИЯ ЖИТЕЙСКИ ПЪТ.

       ОПЛАКАЛ РАДОСТ И НАДЕЖДА,
БРАТ МЛЕЧЕН НА БРЕЗА И КЛЕН,
В ПРИРОДАТА ТИ СЕ ОГЛЕЖДАШ
И В НЕЯ ЦЯЛ СИ ОТРАЗЕН.

       ТИ НА ДЪРВЕТА ЗАСТАРЕЛИ
И СЪБЕСЕДНИК, И ВРЪСТНИК,
В УПОРСТВОТО НА ПЕСНИ СМЕЛИ
ТЪРСИ НАЙ-ВЕРНИЯ СИ ЛИК.

       ТЕ НОСЯТ ТЕЖКОТО СИ БРЕМЕ,
НО НИЖАТ СЕ ЛЕТА БЕЗБРОЙ -
ОТЛАГА БЪРЗАЩОТО ВРЕМЕ
В СЪРЦЕВИНАТА СЛОЙ СЛЕД СЛОЙ.

       И КРЕПНЕ ЖИВАТА ИМ СИЛА,
И КЛОНИТЕ ИМ СЕ МНОЖАТ,
ТОВАРА, С КОЙТО Е ДАРИЛА
ЗЕМЯТА ХОРАТА - ДЕЛЯТ.

       ЗАЩО КЪМ ЦЪФНАЛИТЕ ВИШНИ
СЕ ВЗИРАШ НАТЪЖЕН, РАЗБРАЛ,
ЧЕ ВМЕСТО ЧУВСТВАТА ПРЕДИШНИ
ДОШЛИ СА МИСЪЛ И ПЕЧАЛ?

       ДАЛИ ЗАЩОТО В ТВОЙТЕ ХИМНИ
КРЪВТА ТИ СЕ ВТВЪРДЯВА ПАК,
ТЪЙ КАКТО В КЛОНЧЕТАТА ЗИМНИ
ВОДА И СВЕТЛИНА, И МРАК?

II.
СТРАНА НА ПТИЧА НИЩЕТА,
ЗЕЛЕН БИВАК СА ВЕТРОВЕТЕ,
СЪС КЛОНИ ТЪРСЯТ ВИСОТА
СЛЯПО-РОДЕНИТЕ ДЪРВЕТА.

       ВОЙНИЦИ СТРОЙНИ, ТЕ СТОЯТ,
ОТ ХОРАТА ОЧОВЕЧЕНИ -
НЕБЕТО ИСКАТ ДА ДОПРАТ,
А СЪС ЗЕМЯТА СА СРОДЕНИ.

       ТЕ ЗЛАТНА ДРЕХА ВСЯКА ЗИМА
СЪБЛИЧАТ ПОД НАСТРЪХНАЛ СВОД:
ПОЧИВКА ТРЯБВА, ЗА ДА ИМА
ПАК СИЛИ ГОРСКИЯТ НАРОД.

       ЛИСТАТА НЕКА ДА ЛЕЖАТ
КАТО РЪЖДА, В СНЕГА ЗАРИТА.
ВОДИТЕ ПАК ЩЕ ЗАСТРУЯТ,
ПРОПУКАЛИ ВНЕЗАПНО ЩИТА.

       ЩЕ ТРЪГНЕ ПРОЛЕТНИЯТ СОК,
ВЪВ ВСЯКА ЖИЛКА ТОЙ ЩЕ БЛИКНЕ,
ФИЛИЗ, ПОДОБНО НЕЖЕН РОГ,
ОТ ЧЕРНА РАНА ЩЕ ПОНИКНЕ.

       И ЕТО ГИ ВЪРХУ ПРЪСТТА,
ИЗДИГНАЛИ ПРОЗРАЧНИ ЛИСТИ,
ТЕ СВЕТЛИНА ОТ УТРИНТА
ВСЕ ТЪРСЯТ В НЕБЕСАТА ЧИСТИ.

       ПЛАНИНЦИ СЯКАШ СА ДОШЛИ
ЗА ТОЯ ПРАЗНИК НА ЗЕМЯТА
И БЛЯСКАТ ДРЕВНИТЕ СТРЕЛИ
СРЕД СТАНА ИМ ВЪВ НИЗИНАТА.

       СЪЗВУЧИЯТА НА ВЪЛНИ
ПАК С ПТИЧИ ТРЕЛИ ЗАЗВУЧАХА,
ЗА ТАНЦИ ЖАДНИТЕ ЖЕНИ
СЪС ШАЛОВЕ В РЪЦЕ СТОЯХА.

       С ЛИСТАТА СРОДНА Е ПЛЪТТА -
КАТО ДЪРВЕТАТА СЕ ВИЕМ
И С КОРЕНИ - И ТЕ, И НИЕ -
СМЕ ОТГОВОРНИ ПРЕД СВЕТА.

Превод:
Светлозар Жеков