Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ВГРАЖДАНЕ

                      ВГРАЖДАНЕ

       1. ТИ:
ТИ НЕ ВЯРВАШ, ЧЕ ИМА ЖИВОТ
ТАМ, КЪДЕТО ЖИВОТЪТ УГАСВА,
ЧЕ ДОРИ БЕЗ ПОСОКА И БРОД
НОВ ЖИВОТ ТЪМНИНАТА ПРОРЯЗВА.

       И РАНИМ, И КРАСИВ, И СУРОВ,
ТИ СИ КАЗВАШ, ЧЕ ВЕЧЕ Е КЪСНО.
И НЕ ВЯРВАШ, ЧЕ ИМА ЛЮБОВ
ПРЕЗ КОЯТО ЖИВОТЪТ ВЪЗКРЪСВА.

       ЗАЖАДНЕЛИ РЪЦЕ ПРОТЕГНИ
КЪМ РЪЦЕТЕ, КОИТО ТЕ ТЪРСЯТ.
И ЩЕ СРУТИШ ОНЕЗИ СТЕНИ,
СРЕД КОИТО ДУХЪТ ТИ СЕ БЛЪСКА.

       СРЕД КОИТО ДУХЪТ ТИ ПЛЕНЕН
И ПОДВЛАСТЕН НА ТВОЯТА ВОЛЯ
РАЗРУШАВА ТЕ ДЕН ПОДИР ДЕН
БЕЗВЪЗВРАТНО, ЖЕСТОКО И БОЛНО.

       ЧЕ ДУХЪТ Е РОДЕН ЗА НЕБЕ,
ЗА ПРОСТРАНСТВА, ЗА СЛЪНЦЕ, ЗА ПТИЦИ
СВЕТЛИНА И ЖИВОТ ДА ГРЕБЕ
ОТ БЕЗДЪННИТЕ СФЕРИ ЛЪЧИСТИ.

       ДУХ НЕ МОЖЕ ДА ТЛЕЕ В ЗАТВОР,
А ОТВЪТРЕ ВЗРИВЯВА ЗАТВОРА
И МОГЪЩО СИ ТЪРСИ ПРОСТОР,
И ЗА СВОЯТА ОБИЧ СЕ БОРИ.

       ЧАКА ПЪТЯТ. А ИМА ЛИ ПЪТ,
НЯКОЙ ТРЯБВА ДА ТРЪГНЕ ПО НЕГО.
ДВЕ ОЧИ КЪМ СВЕТА ТЕ ЗОВАТ.
ДВЕ ОЧИ ТЕ ОБИЧАТ... ПОТЕГЛЯЙ!

       ПРЕКРАЧИ БЕЗПРОСВЕТНИЯ МРАК!
И ЩЕ ВИДИШ ОТ СЛЪНЦЕ ОБЛЕНИ
НЕБЕСА И ДЪРВЕТА, И СНЯГ,
И ЖИВОТ, И ЛЮБОВ, И ВСЕЛЕНИ.

       И КОГАТО ПРЕД НЕЯ СЕ СПРЕШ,
ЩЕ ПОЗНАЕШ ЩАСТЛИВ И СВОБОДЕН
И ВЪЛШЕБНИЯ СМЪРТЕН КОПНЕЖ
И БЕЗСМЪРТНАТА СВОЯ ПРИРОДА.

       2. АЗ:
НЕДЕЙ СЪБУЖДА МОЯТА ПЕЧАЛ,
УТИХНАЛА В КЛОКОЧЕЩИЯ ДЕЛНИК.
КАКВОТО ДАЛ СИ ВЕЧЕ СИ ГО ДАЛ
НА ДРУГИТЕ. КАКВОТО ВЗЕЛ СИ ВЗЕЛ СИ.

       КАКВОТО ИДВА ЩЕ СЕ ПОЯВИ.
КАКВОТО Е ИЗТЕКЛО Е ИЗТЕКЛО.
НЕДЕЙ СЪБУЖДА МЪРТВИТЕ ТРЕВИ
И НЕ РОВИ УГАСНАЛАТА ПЕПЕЛ.

       НО ТИ НАХЛУВАШ В МЕН И МЕ БОЛИ
ДОРИ И САМО МИСЪЛТА ЗА ТЕБЕ.
НЕДЕЙ СЪБУЖДА ЗЛАТНИТЕ МЪГЛИ,
НАДЕЖДИТЕ, МЕЧТИТЕ НЕПОТРЕБНИ.

       НО ТИ НАХЛУВАШ - СЛЪНЦЕ В МРАЧЕН ДЕН,
ИЗПЪЛВАШ С ОГЪН ВСЯКА МОЯ КЛЕТКА
И САМ ОТ СВЕТЛИНАТА ОЗАРЕН
МЕ КАРАШ ДА ПОГЛЕДНА КЪМ НЕБЕТО.

       ДУШАТА МИ ПОКЪЛВА И РАСТЕ,
ПРЪСТТА ПРОБИВА, В ПЛЕН НА СВЕТЛИНАТА.
НЕДЕЙ СЪБУЖДА МОИТЕ РЪЦЕ
В КОПНЕЖИ ДА ДОКОСНАТ НЕОБЯТА.

       РЪКА РЪКАТА ТЪРСИ БЕЗ СЛОВА,
КАКТО ДУША ДУШАТА РАЗПОЗНАВА.
НЕДЕЙ СЪБУЖДА, МОЛЯ ТЕ, ТОВА,
КОЕТО ПРОСТО ИСКАМ ДА ЗАБРАВЯ.

       НО ТИ НАХЛУВАШ, ОЗАРЕН И ЧИСТ,
И ВСЯКА МОЯ КЛЕТКА СЕ РАЗЛИСТВА.
И АЗ СЕ СЛИВАМ С ГРЕЙНАЛАТА ВИС,
СЪС СЛЪНЦЕТО И НЕБЕСАТА БИСТРИ.

       В ХРАЛУПИТЕ НА ЖИТЕНО ЗРЪНЦЕ,
ПОЗНАЛИ ЩАСТИЯТА НА ЗЕМЯТА,
СЕДИМ СЪС ТЕБ, ДОКОСНАЛИ РЪЦЕ
ОЧИ В ОЧИ И ДУША В ДУШАТА.

       3. НИЕ:
ЖИВОТЪТ ТЕЧЕ И ИЗТИЧА В БЕЗДЪННАТА ПАСТ
НА ВРЕМЕТО ВИХЪР, В КОЕТО ИЗКРЯЩИ ПРАШИНКИ
И НИЕ СЕ НОСИМ, И ТО ОТШУМЯВА ПРИ НАС,
ЗАЩОТО ПРЕД НАС Е ДОШЛО И ПРЕЗ НАС ЩЕ ОТМИНЕ.

       ЩОМ ИМА ЛЮБОВ И ТЕ СРЕЩНАХ В БЕЗКРАЙНИЯ СВЯТ,
ЩОМ ТВОЯТА ДЛАН КЪМ ДЛАНТА МИ НАМЕРИ ПЪТЕКА,
ЩОМ СЛЪНЦЕ ИЗГРЯ И ЗАСВЕТИ МЪГЛИВИЯТ ГРАД,
ЩОМ В ТЪМНИТЕ ДЕБРИ ЗРЪНЦАТА НАГОРЕ ПОДЕХА

       НЕ ЧАКАЙ, ТРЪГНИ, УСМИХНИ СЕ И ВСИЧКО ВЗЕМИ,
ЩОМ ИМА ЛЮБОВ, ЗНАЧИ ИМА И ВЯРНА ПОСОКА,
ЩОМ ИМА ТАКАВА ЛЮБОВ, ЗНАЧИ ИМА ЗЕМИ
И ИМА МЕЧТИ НЕДОКОСНАТИ ОЩЕ, ВИСОКИ.

       ДЛАНТА ТИ ДЛАНТА МИ НАМЕРИ В БЕЗКРАЙНИЯ СВЯТ,
В БЕЗКРАЙНАТА ГЛУХА, БЕЗМЪЛВНА И СЛЯПА ВСЕЛЕНА,
В МЪГЛАТА БЕЗ ПРОСВЕТ, В НОЩТА НА ГОЛЕМИЯ ГРАД
И ВСИЧКИ ЗВЕЗДИ И СЛЪНЦА СЕ ВЗРИВИХА ВЪВ МЕНЕ.

       ВЪРВИШ И МЕ ГЛЕДАШ. В ОЧИТЕ ТИ ГРЕЕ ЛЮБОВ.
ЧАК СЕКВА ДЪХЪТ МИ. И НИЩО НЕ ПОМНЯ, НЕ ЗНАЯ.
ГОТОВА СЪМ ВЕЧЕ. И ТРЪГВАМ. И ТИ СИ ГОТОВ.
БЕЗКРАЕН Е ПЪТЯТ. И НИЕ ПО ПЪТЯ - БЕЗКРАЙНИ...



Елена Алекова