Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ОДИСЕЙ

                                                       ОДИСЕЙ

       БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ СИ ЖИВА! БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ СИ МОЯ!
ЗА ТВОЙТО СЕНЧЕСТО ПРИСЪСТВИЕ ПОД СЛЪНЦЕТО И ЗА ПОКОЯ,
КОЙТО РЪЦЕТЕ ТИ ВЪЛШЕБНИ РАЗСТИЛАТ КАТО ОБЛАК БЯЛ
НАД ЯДОВЕ И ГРИЖИ ДРЕБНИ, НАД СТРАСТИ И МЕЧТИ ОТ КАЛ.

       БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ОТКЛЮЧВАШ В СРЕДНОЩ, КОГАТО ПОЗВЪНЯ;
ЧЕ ПУСКАШ САМО МЕН, А ПЪДИШ ВЪН ГОРЕСТИТЕ НА ДЕНЯ;
ЧЕ НЕ ПОИСКА ВСИЧКО, ДЕТО НА МЛАДОСТ БЯХ ТИ ОБЕЩАЛ;
ЧЕ ЗАРАД МОЙТА БЯЛА РИЗА - ПРОДАДЕ ЧЕРНИЯ СИ ШАЛ...

       СЪЛЗАТА МИ ПОЛУСЪЛЗА Е, НО ПОД СЕМЕЙНАТА СТРЕХА
ТИ С МЕН ДЕЛИШ НЕ СВОЯ ЗАЛЪК - РАЗДЕЛЯШ СВОЯТА ТРОХА...
КАКВО СЪМ АЗ! ПОЕТ И СКИТНИК... ВСЕ НЕЙДЕ ВЯТЪРЪТ ГО ВЕЙ,
А ТИ, НЕЩАСТНА ПЕНЕЛОПА, ВСЕ ЧАКАШ СВОЯ ОДИСЕЙ.

       НО ВМЕСТО С КУФАРИ, В КОИТО ПОДРЪНКВА ВНОСЕН ПОРЦЕЛАН,
ТОЙ СЕ ЗАВРЪЩА С ГНЕВНА РИМА ВЪВ ЛАСКАТА НА СВОЙТА ДЛАН
И УЖ Е С ТЕБ, НО ВСЕ ПЪТУВА НЕЗНАЙНО НЯКЪДЕ БЕЗ ТЕБ,
А ТИ ТЪЧЕШ И РАЗТЪКАВАШ... КАКВО ТЪЧЕШ? НАВЯРНО КРЕП...

БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ СИ ЖИВА!
                   ЖЕНАТА ВИНАГИ - Е КЕЙ...
                                                А КОЙТО НЯМА ПЕНЕЛОПА -
                                                                                      НЕ МОЖЕ ДА Е ОДИСЕЙ!...



Ивайло Балабанов