Блогът на ambroziia Ви очаква! :: МОЯТА ПЕСЕН

   МОЯТА ПЕСЕН

       ВЗЕМИ МЕ, ЛОДКАРЬО, В СВОЯТА ЛАДИЯ ЛЕКА,
КОЯТО БЕЗШУМНО ЦЕПИ ВЪЛНИТЕ СМОЛНИ
И СЯКАШ ПРОПРАВЯ ОТТУК ДО НЕБЕТО ПЪТЕКА,
И СЯКАШ СЕ ГОНИ С ЧАЙКИТЕ СМЕЛИ И ВОЛНИ.

       КОГАТО ИЗЛЕЗЕМ ОТ ЗАЛИВА, ТАМ НА ОТКРИТО,
И КАПКИ СОЛЕНИ ПРЪСНАТ НАШИТЕ УСТНИ,
И ВЯТЪРЪТ ЮЖЕН НАДУЕ ПЛАТНАТА РАЗВИТИ,
И ЛОДКАТА БЯЛА МАГЬОСАНА В ПЪТ СЕ ВПУСНЕ -

       ТОГАВА, ЛОДКАРЬО, АЗ ЩЕ ЗАПЕЯ ПЕСЕН,
НЕЧУВАНА ПЕСЕН - ЗА МОЯТА МАЛКА РОДИНА,
ЧИЕТО ИМЕ - ОБЛАК ТАД МЕНЕ НАДВЕСЕН,
ЧИЯТО Е ПЕСЕН - ЗА МЕНЕ МЕД И ВИНО!

       ЧЕ ПЕЯТ ПО ЖЕТВА, ПЕЯТ МОМИ ТЪМНООКИ,
МОМЦИ ГИ ПРИПЯВАТ И ВЕЧЕР КРАЙ ПОРТА ПРИЧАКВАТ,
И ПЕЯТ ПО СВАТБИ, СЕДЕНКИ В НОЩИ ДЪЛБОКИ,
И МАЙКИ ПЕЯТ-ПЕЯТ, КОГАТО ОПЛАКВАТ.

       О, ПЕСЕН ТАКАВА - ЗЛОКОБНО, СПОДАВЕНО-ТИХА,
НЕ СИ ОЩЕ ЧУВАЛ И МОЖЕ БИ - НИКЪДЕ НЯМА,
ЗАЩОТО И НЯМА НАРОД С ОРИСИЯ ПО-ЛИХА
И С МЪКА ПО-ГЕЖКА, И С ВОЛЯ - БЕЗРОПОТНО-НЯМА.

       У НАС ПЛАНИНИТЕ ЛЕТЕ НЕ ГУБЯТ СНАГА СИ,
МОРЕТО Е МАЛКО, НО ИМЕ НОСИ - ЧЕРНО,
И ВЪРХЪТ Е ЧЕРЕН, ВЕЧНО СЪРДИТ И СВЪСЕН,
И ЧЕРНА ЗЕМЯТА - ПЛОДНА, НО ТЪЖНА БЕЗМЕРНО.

       ВЗЕМИ МЕ, ЛОЗКАРЬО, В СВОЯТА ЛАДИЯ ЛЕКА,
КОЯТО НЕ ПЛАШАТ ВЪЛНИТЕ ПЕННИ И СМОЛНИ,
ПО ТЯХ ДА НАПРАВИМ ЕДНА БЕЗКРАЙНА ПЪТЕКА -
ДА СТИГНЕМ НЕБЕТО, ДА СТИГНЕМ - ЧАЙКИТЕ ВОЛНИ...



                                Елисавета Багряна