Блогът на ambroziia Ви очаква! :: НА БОРОДИНСКОТО ПОЛЕ

НА БОРОДИНСКОТО ПОЛЕ

1. КРАЙ ТОПА ЦЯЛА НОЩ ЛЕЖАХМЕ
БЕЗ СТРЯХА И БЕЗ ТОПЛИНА,
ЩИКА СИ ТОЧИХ, СПОМЕНАХМЕ -
В МОЛИТВА РОДНАТА СТРАНА.

       В ЗОРИ ВИ БУРЯ НАД ПОЛЕТО,
ГЛАВА НАДИГНАЛ ОТ ЛАФЕТА,
ПОЛЕКА ПРОМЪЛВИХ:

       „ДРУГАРЮ, БУРЯТА В ПОЛЯТА
Е СЯКАШ ХИМН НА СВОБОДАТА".
НО ТОЙ, ЗАМИСЛЕН В ЗРАЧИНАТА,
НЕ ЧУ. ТОЙ БЕШЕ ТИХ.

2.
ПРОБИХА БАРАБАНИ БОЙНИ,
ЗОРА МЪГЛИВА ЗАТРЕПТЯ,
И В МИГ СЪС УДАРИ БЕЗБРОЙНИ
ВРАГЪТ ВЪРХУ НИ НАЛЕТЯ.

       И ВОЖДЪТ НАШ ПРЕД ПОЛКА РЕЧЕ:
„МОМЦИ, МОСКВА НЕ Е ДАЛЕЧЕ!
ДА ПАДНЕМ ПРЕД МОСКВА,
ТЪЙ КАКТО НАШТЕ БРАТЯ МРЯХА!"

       И ДА УМРЕМ НИЙ ОБЕЩАХМЕ
И СВОЙТА КЛЕТВА УДЪРЖАХМЕ
ВЪВ БОЯ СЛЕД ТОВА.

3.
АХ, ЧЕСНА, РИМНИК И ПОЛТАВА -
ОТ СПОМЕНА - ИЗСТИВАМ АЗ!
ТАМ С ТЯХ БЕ ЖАЖДАТА ЗА СЛАВА,
ТУК - ОТЧАЯНИЕТО - С НАС!

       БЕЗ ЗВУК РЕДИЦИТЕ СЕ СЛЯХА.
ЧУХ ГРЪМ. КУРШУМИ ИЗПИЩЯХА.
ПОЛЕКА СТОРИХ КРЪСТ.
СРЕД КРЪВ ДРУГАРЯТ МИ ПРОСТРЯ СЕ.

       И В СКРЪБ ДУШАТА МИ ОБЛЯ СЕ.
И МОЯТ ИЗСТРЕЛ БЕШЕ ЯСЕН -
С КУРШУМ ЗА ЛЮТА МЪСТ.

4.
МАРШ, МАРШ! ПОЕХМЕ ДА СЕ БИЕМ.
НЕ ПОМНЯ НИЩО АЗ СЕГА.
ОТСТЪПВАХМЕ ШЕСТ ПЪТИ НИЕ,
ШЕСТ ПЪТИ ГОНИХМЕ ВРАГА.

       ТРЕПТЯХА СЕНКИ, ЗНАМЕНАТА,
ЗА ГРОБА МИСЛЕХ, ЗА ЗЕМЯТА
СРЕД ОГЪН, ДИМ, ДУЛА.

       ЛЕТЯХА КОННИЦИ В ПОЛЕТО
И СПРЯХА ДА СЕКАТ РЪЦЕТЕ
И СПИРЕШЕ СРЕД ПЪТ ГЮЛЕТО
ВЪВ КУПИЩА ТЕЛА...

5.
ЛЕЖАХМЕ РЕДОМ МЪРТВИ, ЖИВИ.
НО ПАДНА НОЩНА ХЛАДИНА.
ОСТАНАЛИТЕ - МЪЛЧАЛИВИ -
ПОКРИ ГИ ГЪСТА ТЪМНИНА.

       ОРЪДИЯТА ЗАМЪЛЧАХА
И БАРАБАНИ ЗАГЪРМЯХА -
ВРАГЪТ ОТСТЪПИ ТИХ.

       ДА ИМА ДЕН ПО-ЛОШ - НЕ МОЖЕ!
ПРОШЕПНАХ СИ: ПОМИЛУЙ, БОЖЕ!
НА ТРУП СТУДЕН, КАТО НА ЛОЖЕ -
И АЗ ГЛАВА СКЛОНИХ.

6.
ДЪЛБОКО, КРЕПКО НАШТЕ СПЯХА,
ОТПУСНАЛИ ЗА СЪН ГЛАВА.
ДРУГАРИ МОИ ТУК УМРЯХА,
БЕЗ ДА ПОМОГНАТ СЪС ТОВА.

       НО В ГРОХОТА НА НАШТА СЛАВА
НАД ЧЕСНА, РИМНИК И ПОЛТАВА -
БОРОДИНО ГЪРМИ...

       ПРОРОК ЩЕ СЕ СДРУЖИ С ЛЪЖАТА,
ЩЕ ОСЛЕПЕЯТ НЕБЕСАТА,
НО НЯМА СЛАВАТА НИ СВЯТА -
НАД НАС - ДА ОТШУМИ...

1830-1831, Превод: Андрей Германов