Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
22.10.2012 22:49 -
СТИХ - НАТАЛИЯ ЦВЕТАНОВА
Автор: ambroziia
Категория: Поезия
Прочетен: 670 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.10.2013 22:32
Прочетен: 670 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 12.10.2013 22:32
СТИХ
ПО УСТНИТЕ МИ СТЪРЖЕ ПРАЗЕН СТИХ.
БЕЗ ДУМИ, БЕЗ ЗАГЛАВИЕ, С ДУША НА МРАВКА.
НАВЯРНО НА ВСЕЛЕНАТА Й ПИСНА
ОТ ОПИТИ ДА ЗАЛЕЯ ЛУНАТА С МАКОВЕ.
ЩЕ ПРИЮТЯ ИЗМРЪЗНАЛИЯ СМЯХ
ПОД КАМЪКА ДО КРУШАТА В ДЪХА НА ВЯТЪРА.
НЕ ЗНАЕШ КАК / ПО ЗМИЙСКИ / МЕ Е СТРАХ
ДА ПРОПЪЛЗЯ КЪМ СЕБЕ СИ...
И ДА СЕ ЧАКАМ... НЯКЪДЕ ДА СЕ ИЗГУБЯ В ТЕБ,
КАТО ИГЛА. ДА ИЗПЛЕТА ОТ МИСЛИТЕ КАЛЯСКА.
ПОНЕ ЕДНА ИЗКУСТВЕНА МЪГЛА
ДА БЕ ПОКРИЛА УСТНИТЕ МИ, ВМЕСТО ПЯСЪКА...
ПОНЕ ИЗМИСЛЕНО НЕБЕ
ДА БЕШЕ ХВЪРЛИЛО ВЪРХУ СЪНЯ МИ ПТИЦА.
ОЧИТЕ СА ПРЕГЪНАТИ НА ДВЕ.
ОЧИТЕ СА СМИРЕНИ КАТО В ЖИТНИЦА
И СТАВА ТИХО! ВСЯКА ТИШИНА
ЗАД ЧЕРНАТА ВРАТА МИ Е ПО МЯРКА.
ДЪЖДЪТ ЩЕ НАРИСУВА ПЛАНИНА.
НОЩТА В ТАКАВА ПРИКАЗКА Е МАЛКА,
ЗАГЛЪХНАЛ ШЕПОТ, КАЛЕН, МОКЪР СТИХ...
ПРИТИХВАМ ПОД СТЪПКАНОТО ЖИТО...
БОДЛИТЕ НА ЖИВОТА ПРЕБРОИХ
В ЗЕЛЕНИТЕ ВИСУЛКИ ПОД ОЧИТЕ И...
ОЩЕ ТЪРСЯ ДВЕТЕ ТИ РЪЦЕ
ДА БЪДАТ ХРАМ В НЕДЕЛНИЯ МИ ПРАЗНИК
СЛЕД ТОЛКОВА БОДЛИВИ СТРАХОВЕ -
ЖИВЕЯ С НАЙ-ЧОВЕШКИТЕ - ОСТАТЪЦИ...
Наталия Цветанова
ПО УСТНИТЕ МИ СТЪРЖЕ ПРАЗЕН СТИХ.
БЕЗ ДУМИ, БЕЗ ЗАГЛАВИЕ, С ДУША НА МРАВКА.
НАВЯРНО НА ВСЕЛЕНАТА Й ПИСНА
ОТ ОПИТИ ДА ЗАЛЕЯ ЛУНАТА С МАКОВЕ.
ЩЕ ПРИЮТЯ ИЗМРЪЗНАЛИЯ СМЯХ
ПОД КАМЪКА ДО КРУШАТА В ДЪХА НА ВЯТЪРА.
НЕ ЗНАЕШ КАК / ПО ЗМИЙСКИ / МЕ Е СТРАХ
ДА ПРОПЪЛЗЯ КЪМ СЕБЕ СИ...
И ДА СЕ ЧАКАМ... НЯКЪДЕ ДА СЕ ИЗГУБЯ В ТЕБ,
КАТО ИГЛА. ДА ИЗПЛЕТА ОТ МИСЛИТЕ КАЛЯСКА.
ПОНЕ ЕДНА ИЗКУСТВЕНА МЪГЛА
ДА БЕ ПОКРИЛА УСТНИТЕ МИ, ВМЕСТО ПЯСЪКА...
ПОНЕ ИЗМИСЛЕНО НЕБЕ
ДА БЕШЕ ХВЪРЛИЛО ВЪРХУ СЪНЯ МИ ПТИЦА.
ОЧИТЕ СА ПРЕГЪНАТИ НА ДВЕ.
ОЧИТЕ СА СМИРЕНИ КАТО В ЖИТНИЦА
И СТАВА ТИХО! ВСЯКА ТИШИНА
ЗАД ЧЕРНАТА ВРАТА МИ Е ПО МЯРКА.
ДЪЖДЪТ ЩЕ НАРИСУВА ПЛАНИНА.
НОЩТА В ТАКАВА ПРИКАЗКА Е МАЛКА,
ЗАГЛЪХНАЛ ШЕПОТ, КАЛЕН, МОКЪР СТИХ...
ПРИТИХВАМ ПОД СТЪПКАНОТО ЖИТО...
БОДЛИТЕ НА ЖИВОТА ПРЕБРОИХ
В ЗЕЛЕНИТЕ ВИСУЛКИ ПОД ОЧИТЕ И...
ОЩЕ ТЪРСЯ ДВЕТЕ ТИ РЪЦЕ
ДА БЪДАТ ХРАМ В НЕДЕЛНИЯ МИ ПРАЗНИК
СЛЕД ТОЛКОВА БОДЛИВИ СТРАХОВЕ -
ЖИВЕЯ С НАЙ-ЧОВЕШКИТЕ - ОСТАТЪЦИ...
Наталия Цветанова
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
