Блогът на ambroziia Ви очаква! :: КОРАБЪТ

                                      КОРАБЪТ

       ПО-ДАЛЕЧЕ ОТТУК, ПО-ДАЛЕЧЕ ОТ ТЪЖНАТА СЛАВА
В ТОЯ ГРАД, КАТО МИДА ИЗХВЪРЛЕН НА ПЯСЪКА.
АЗ ДОЧУВАМ СЪРЦЕТО НА КОРАБА, КОЙТО МИНАВА,
КАК ТУПТИ - И МЕ ВИКА ТРЪБАТА НА МОЕТО ЩАСТИЕ.

       ДУХАЙ, ВЕТРЕ, - ДА ДОГОНИМЕ ЗЛАТНОТО РУНО -
МОРЯЦИТЕ СИГУРНО ВЕЧЕ ГО ТЪПЧАТ В ЧУВАЛИТЕ!...
И НАСТИГНАЛ ОГРОМНАТА БЯЛА МУЦИНА,
АЗ СЕ ХВЪРЛЯМ ДА СЪХНА СРЕЩУ МОКРАТА ПАЛУБА.

       НО ЗАЩО НЯМА НИКОЙ НА НЕЯ, КЪДЕ СА ЗАМИНАЛИ?
ИЛИ СПЯТ И СЪНУВАТ ЖИВОТА НА СУШАТА...
ЗДРАВЕЙ, КАПИТАНЕ! ЧЕРВЕН Е НОСА ТИ ОТ ВИНОТО -
И ПРИ ВАС ЛИ, ДЕТЕ НА ВОДАТА, Е СЪЩОТО?

       ЗАКОВАВАМ СЪС ЗЪБИ ЕЗИКА И ОТНОВО ДЪЛБАЯ
ПЪТ КЪМ БРЕГА, ДОКАТО НЕ ДОСТИГНА ЧЕРТАТА.
И ЕТО ГИ МОЙТЕ ПРИЯТЕЛИ - РАЗГОВАРЯТ С БРЪСНАРЯ,
А НАД ТЯХ КАТО МЪЛНИЯ СВЕТИ БРЪСНАЧА...

       И РАЗМАХАЛ ВЕСЛА, ПАК СЕ ХВЪРЛЯМ В ДЪЛБОКОТО,
ПОЛУДЯЛАТА МОЯ МЕЧТА, ДА ДОГОНЯ -
ПО-ДОБРЕ Е УДАВНИК В МОРЕТО, ОТКОЛКОТО
КРЪСТОНОСЕЦ НА СУШАТА, ПАДНАЛ ОТ КОНЯ...

       И ТАКА - ДО БРЕГА И ОБРАТНО - НА КОРАБА,
СЕДЕМ ПЪТИ НА ДЕН В ТАЯ ПУСТОШ ЩЕ БЛЪСКАМ.
ДОКАТО НЕ ОСТАНЕ ОТ МОЕТО ТЯЛО СЪБОРЕНО
ЕДНА ТЪМНА КУПЧИНА - ОТ СЪЛЗИ...



                                       Борис Христов