Блогът на ambroziia Ви очаква! :: НА НОЩТА

                          НА НОЩТА

       ЕЛА, ОБЪРНИ ТЕЗ НЕБЕСНИ ПРОСТОРИ,
ДУХ НА НОЩТА!
ИЗЛЕЗ, НАПУСНИ ПЕЩЕРАТА ЗЛОВЕЩА,
ГДЕ СКУЧНИЯТ ДЕН ТЕ БЕШЕ ЗАТВОРИЛ.
В НЕЯ ТИ СЪНИЩА, СТРАННИ ПОСРЕЩА:
СЪС ТЯХ И ЖЕЛАНА, И СТРАСТНА СИ ТИ.
ЕЛА, ДОЛЕТИ!

       ОБВИЙ СИ СНАГАТА ВЪВ МАНТИЯ СИВА,
ОБЛЯНА В ЗВЕЗДИ.
ДЕНЯТ ОСЛЕПИ СЪС СВОИТЕ КОСИ;
СРАЗИ ГО С ЦЕЛУВКА, КОЯТО ОПИВА...
НАД ЗЕМЯ И ВОДА СЕ ЗА МИГ ПОНЕСИ
И НА ВСИЧКИ, НАВСЯКЪДЕ С ЖЕЗЪЛА СВОЙ
ДАРЯВАЙ ПОКОЙ.

      ЩОМ ЗАРАН РАЗБУДЕН АЗ ЗЪРНА ЗОРАТА,
ЗА ТЕБЕ КОПНИЯ!
КОГАТО ЛЪЧИТЕ РОСАТА СТОПЯТ
И ПЛАДНЕ ЩОМ ЛЕГНЕ ВЪРХУ ДЪРВЕСАТА,
КОГАТО БЕЗСИЛЕН ЗАСПИВА ДЕНЯТ
КАТО ГОСТЕНИН, КОЙТО ПРИ ЧУЖДИ СЕ ГРЕЕ -
ЗА ТЕБЕ КОПНЕЯ!

       СЕСТРА ТИ - СМЪРТТА, СЕ НАДВЕСИ НАД МЕН
„ЗОВЕШ ЛИ МЕ ВЕЧЕ?"
СЪНЯТ, ТВОЙТО МИЛО ДЕТЕ, ДОЛЕТЯ;
ЗАМОЛИ МЕ ПЛАХО СЪС ВЗОР ЗАМЪГЛЕН:
„ПУСНИ МЕ ПРИ ТЕБЕ ДА СЕ ПРИЮТЯ!
НЕ МЕ ЛИ ЖЕЛАЕШ?" ОТВЪРНАХ С ТЪГА:
НЕ БИВА СЕГА!

       ЩЕ ДОЙДЕ СМЪРТТА, НО СЛЕД ТВОЯ ЧАР -
ТЪЙ МАЛКО ОСТАНА!
ЩЕ ДОЙДЕ СЪНЯТ, НО ТИ ЩЕ СИ ВЕЧЕ УМРЯЛА.
НЕ ИСКАМ ОТ ТЯХ АЗ СКЪПИЯ ДАР,
ЕДИНСТВЕНА ТИ БИ МИ ГО ДАЛА,
О, НОЩ! ПРИБЛИЖИ СЕ С ЛУДИ КРИЛА!
ЕЛА!   ЕЛА!...



                   1821, Превод: Илия Люцканов