ТЕСТО

       ДЕНЯТ  СЕ  УМОРИ  И  СЕ  ПРИБИРА.
И  СКЪРЦАЩИТЕ  СЕНКИ  СЕ  ПРИБРАХА  С   НЕГО.
СЪНЯТ  СЕ  ИЗРАВНИ  КАТО  ТРЕВА.
ЗАКЛЕЩИХА  СЕ  МИСЛИТЕ  В  БАДЕМА

       КАТО  ЯЙЦА  РАЗБИХА  ТИШИНАТА
И ПОСИНЯХА  НОКТИТЕ  НА  ВРЕМЕТО.
УСМИВКИТЕ  НАБЪБВАТ  И  БОЛИ,
А  УЛИЦИТЕ  ДИШАТ  УЧЕСТЕНО.

ПО  ЗАЛЕЗ  САМОТАТА  СЕ  ЗАДЪХВА
       ЩЕ  СЕ  ОГЪНИ  И  ЩЕ  Я  ОМЕСИМ.
ДА  ИМАМЕ  ЕДНА  СВЕТУЛКА  САМО...
ИЛИ  ЗМИЯ  ДО  КАМЪКА

ИЛИ  ВОДА  ПОД  КРУШАТА,  А  ТО  КАКВО  - 
       КОМАР,  ЛЪЖА  И  ЧУШКИ,  И  Е  ЗАДУШНО.
СЕГА  ЩЕ  СЪМНЕ...  САМО  ДА  ЗАСПЯ
МОРЕТО  ПАК  ПРИИЖДА  И  ЦВЯТ  НА  МУШМУЛИ...

С  КРАКА  ПОДВИТИ  В  ПЛИТКОТО
       ГО  СЛУШАМ,  ВТЕЧНЯВАМ  СЕ
ПРОСМУКВАМ  СЕ  В  СОЛТА.
ПРИЧИНИТЕ  НЕ  МОГАТ  ДА  СА  ЦВЕТНИ.

ВСЕ  ПОВЕЧЕ  МИРИШЕ  НА  НЕБЕ  И  НА  КОНФЕТИ.
       СЕГА  ЩЕ  СЪМНЕ...  ЩЕ  БРОЯ  ДО  ДВЕ.
ВИСОКО  СЪМ  -  ВСЕ  ПОВЕЧЕ  НА  ПРЪСТИ
СЛЕД  ВСИЧКИТЕ  РОНЛИВИ  СТРАХОВЕ
НОЩТА  Е  ГЪСТА,  ГЪСТА,  ГЪСТА,  ГЪСТА.

               

                  2012,  18ти  февруари
                    Наталия  Цветанова

Прекрасно е...

Много са талантливите поети и писатели в наше време. Вярно е, че
всяка епоха си има своите изразители, но ми се струва, че в днешно
време са повечко от всякога.
Може би за предизвикателство им служи по-особения начин на
съществуване, който не се побира в никакви досегашни рамки.
Благодаря и хубава вечер!