Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
29.01.2014 08:34 -
СРЕДНОЩЕН РАЗГОВОР С ВЕНЕТА - ПЕТРАНКА БОЖКОВА
СРЕДНОЩЕН РАЗГОВОР С ВЕНЕТА
„Не става дума вече за потопа,
за бавното умиране си мисля... "
Венета Мандева
НИЕ ТУК СМЕ ДОБРЕ, ВЕНЕТО!
НИЕ, ДЕТО СЕ ПИШЕМ ЗА ЖИВИ -
ТЪЖНИ ХОРА, УНИЛИ ПОЕТИ...
НЕ ЖИВОТ - БУРЕНЯСАЛА НИВА.
СЕЕМ ЯЛОВИ ДУМИ НАХАЛОС -
НЯМАТ СВЪРШВАНЕ „ВЕЧНИТЕ ТЕМИ".
А СВЕТЪТ, НАЖЕЖЕН ДО БЯЛО,
Е ЗАСТАНАЛ В КОШМАРНО БЕЗВРЕМИЕ.
НОЩЕМ ПИШЕМ ПОЕМИ ЛИРИЧНИ,
ДЕНЕМ СРИЧАМЕ БИТОВА ПРОЗА.
ПОСИВЯХА ОТ ТОЛКОВА ТИЧАНЕ
ВСИЧКИ СЪНИЩА НЕЖНО-РОЗОВИ.
НЯКАК СВИКНАХМЕ С ТЪМНИТЕ БУРЕНИ,
ЗДРАВО ПУСНАЛИ КОРЕН В ПЕЙЗАЖА.
И НЕБЕСНИЯТ КУПОЛ ЛАЗУРЕН
СЕ РАЗСИПВА НА ПРАХ ПО ПАВАЖА.
УЖ СМЕ ЖИВИ, А СЯКАШ НИ НЯМА.
НЯМА КОЙ ДА ИЗВИКА ОТ БОЛКА:
СТЪПКАН ЕПОС, ЛАВИНА ОТ ДРАМИ,
РАЗПОКЪСАНИ СТРОФИ. И ТОЛКОВА.
Е, ТОВА Е ЗА ТЕЗИ ГОДИНИ...
ПОБЕЛЯХМЕ (ПО НАВИК), ВЕНЕТО!
ТОЙ, ПОТОПЪТ, НАВЯРНО Е МИНАЛ,
АЛА НИЕ - НЕ СМЕ ГО УСЕТИЛИ.
Петранка Божкова
„Не става дума вече за потопа,
за бавното умиране си мисля... "
Венета Мандева
НИЕ ТУК СМЕ ДОБРЕ, ВЕНЕТО!
НИЕ, ДЕТО СЕ ПИШЕМ ЗА ЖИВИ -
ТЪЖНИ ХОРА, УНИЛИ ПОЕТИ...
НЕ ЖИВОТ - БУРЕНЯСАЛА НИВА.
СЕЕМ ЯЛОВИ ДУМИ НАХАЛОС -
НЯМАТ СВЪРШВАНЕ „ВЕЧНИТЕ ТЕМИ".
А СВЕТЪТ, НАЖЕЖЕН ДО БЯЛО,
Е ЗАСТАНАЛ В КОШМАРНО БЕЗВРЕМИЕ.
НОЩЕМ ПИШЕМ ПОЕМИ ЛИРИЧНИ,
ДЕНЕМ СРИЧАМЕ БИТОВА ПРОЗА.
ПОСИВЯХА ОТ ТОЛКОВА ТИЧАНЕ
ВСИЧКИ СЪНИЩА НЕЖНО-РОЗОВИ.
НЯКАК СВИКНАХМЕ С ТЪМНИТЕ БУРЕНИ,
ЗДРАВО ПУСНАЛИ КОРЕН В ПЕЙЗАЖА.
И НЕБЕСНИЯТ КУПОЛ ЛАЗУРЕН
СЕ РАЗСИПВА НА ПРАХ ПО ПАВАЖА.
УЖ СМЕ ЖИВИ, А СЯКАШ НИ НЯМА.
НЯМА КОЙ ДА ИЗВИКА ОТ БОЛКА:
СТЪПКАН ЕПОС, ЛАВИНА ОТ ДРАМИ,
РАЗПОКЪСАНИ СТРОФИ. И ТОЛКОВА.
Е, ТОВА Е ЗА ТЕЗИ ГОДИНИ...
ПОБЕЛЯХМЕ (ПО НАВИК), ВЕНЕТО!
ТОЙ, ПОТОПЪТ, НАВЯРНО Е МИНАЛ,
АЛА НИЕ - НЕ СМЕ ГО УСЕТИЛИ.
Петранка Божкова
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
