Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
16.10.2014 10:16 -
МЪДРОСТТА Е... ПРОСТО НЕЩО! - ВАЛЕНТИН ЖЕЛЯЗКОВ
МЪДРОСТТА Е... ПРОСТО НЕЩО!
Мъдростта е... „просто нещо".
ЕДИН ЧОВЕК ВЪРВЯЛ В ПОЛЯТА,
ВЪРВЯЛ НАПРЕД, НЕЗНАЙНО НАКЪДЕ
И НЕ ВЕДНЪЖ, ПРЕСИЧАЙКИ ГОРАТА,
СЕ ВРЪЩАЛ ПАК НА СЪЩОТО ПОЛЕ...
ПРИВЕЧЕР ПЪТЕЧКА МАЛКА ЗЪРНАЛ,
ПО НЕЯ ТОЙ С НАДЕЖДАТА ПОЕЛ,
НАПРЕД ВЪРВЯЛ - ПОЛЯНАТА ЗАГЪРБИЛ,
ВЯРНАТА ПОСОКА ВЗЕЛ...
И ЕТО, СЕЛЯНИН ТОЙ СРЕЩНАЛ В ПЛАНИНАТА,
ОВЦЕТЕ КРОТКО СИ ПАСЯЛ,
ИЗЛЯЗЪЛ ОТ ПЪТЕКАТА В ГОРАТА
И ПРЕД ЧОВЕКА УМОРЕНО СПРЯЛ...
- КАЖИ, ЧОВЕЧЕ, ЗНАЕШ ЛИ КОГА,
ВЪРВЕЙКИ ПО ПЪТЕКАТА ЩЕ СТИГНА,
ЩЕ СТИГНА ЛИ ПО НЕЯ ДО ГРАДА
НА СЪМВАНЕ, КОГА НОЩТА СЕ ВДИГНЕ?
ЧОВЕКЪТ НИЩИЧКО НЕ РЕКЪЛ,
ПОСОЧИЛ ДА ВЪРВИ НАПРЕД С РЪКА,
А ДРУГИЯТ РАЗБРАЛ, НЕ ЧАКАЛ,
ПОЕЛ ПО ПЪТЯ КЪМ ГРАДА...
ЗАД СЕБЕ СИ ДОЧУЛ ТОЙ ГЛАС:
- ЩЕ СТИГНЕШ УТРЕ ПО ОБЯД!
ЧОВЕКЪТ ВЪРНАЛ СЕ ТОГАЗ
И ПОПИТАЛ СВОЯ НЕПОЗНАТ:
- ЗАЩО, КОГАТО ТЕ ПОПИТАХ,
НЕ МИ ГО КАЗА, А... ГО КАЗА ЧАК СЕГА?!
ЦЯЛ ДЕН В ГОРИТЕ ТУК СЕ СКИТАХ,
А ТИ МИ ГО ИЗВИКА ЗАД ГЪРБА?...
А СЕЛЯНИНЪТ РЕЧЕ МУ ТОГАВА:
- ТАКА Е, МОМКО, КАЗАХ ТИ И... ВИЖ!
ЗА ДА ЗНАЯ КОЛКО ТИ ОСТАВА,
ТРЯБВАШЕ ДА ВИДЯ КАК ВЪРВИШ...
Валентин Желязков
Мъдростта е... „просто нещо".
ЕДИН ЧОВЕК ВЪРВЯЛ В ПОЛЯТА,
ВЪРВЯЛ НАПРЕД, НЕЗНАЙНО НАКЪДЕ
И НЕ ВЕДНЪЖ, ПРЕСИЧАЙКИ ГОРАТА,
СЕ ВРЪЩАЛ ПАК НА СЪЩОТО ПОЛЕ...
ПРИВЕЧЕР ПЪТЕЧКА МАЛКА ЗЪРНАЛ,
ПО НЕЯ ТОЙ С НАДЕЖДАТА ПОЕЛ,
НАПРЕД ВЪРВЯЛ - ПОЛЯНАТА ЗАГЪРБИЛ,
ВЯРНАТА ПОСОКА ВЗЕЛ...
И ЕТО, СЕЛЯНИН ТОЙ СРЕЩНАЛ В ПЛАНИНАТА,
ОВЦЕТЕ КРОТКО СИ ПАСЯЛ,
ИЗЛЯЗЪЛ ОТ ПЪТЕКАТА В ГОРАТА
И ПРЕД ЧОВЕКА УМОРЕНО СПРЯЛ...
- КАЖИ, ЧОВЕЧЕ, ЗНАЕШ ЛИ КОГА,
ВЪРВЕЙКИ ПО ПЪТЕКАТА ЩЕ СТИГНА,
ЩЕ СТИГНА ЛИ ПО НЕЯ ДО ГРАДА
НА СЪМВАНЕ, КОГА НОЩТА СЕ ВДИГНЕ?
ЧОВЕКЪТ НИЩИЧКО НЕ РЕКЪЛ,
ПОСОЧИЛ ДА ВЪРВИ НАПРЕД С РЪКА,
А ДРУГИЯТ РАЗБРАЛ, НЕ ЧАКАЛ,
ПОЕЛ ПО ПЪТЯ КЪМ ГРАДА...
ЗАД СЕБЕ СИ ДОЧУЛ ТОЙ ГЛАС:
- ЩЕ СТИГНЕШ УТРЕ ПО ОБЯД!
ЧОВЕКЪТ ВЪРНАЛ СЕ ТОГАЗ
И ПОПИТАЛ СВОЯ НЕПОЗНАТ:
- ЗАЩО, КОГАТО ТЕ ПОПИТАХ,
НЕ МИ ГО КАЗА, А... ГО КАЗА ЧАК СЕГА?!
ЦЯЛ ДЕН В ГОРИТЕ ТУК СЕ СКИТАХ,
А ТИ МИ ГО ИЗВИКА ЗАД ГЪРБА?...
А СЕЛЯНИНЪТ РЕЧЕ МУ ТОГАВА:
- ТАКА Е, МОМКО, КАЗАХ ТИ И... ВИЖ!
ЗА ДА ЗНАЯ КОЛКО ТИ ОСТАВА,
ТРЯБВАШЕ ДА ВИДЯ КАК ВЪРВИШ...
Валентин Желязков
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
