Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПЕСНИЧКА ЗА НЕБЛАГОДАРНИЯ ТРУД НА ПОЕТА

ПЕСНИЧКА ЗА НЕБЛАГОДАРНИЯ ТРУД НА ПОЕТА

ДОКАТО ВИРТУОЗНИТЕ СЛАГАЧИ ВОДЕХА БОРБА СУРОВА
ЗА СЕТНАТА ПРАШИНКА, КАЦНАЛА НА РАМОТО НА ОНОГОВА,

КОГОТО СЛЯПО БЕ ИЗДИГНАЛА ДО ЧЕРЕПА НА БОГА
ТЪЙ УВАЖАВАНАТА В НАШЕ ВРЕМЕ ВИСША ДЕМАГОГИЯ -

НЕПОБЕДИМАТА ПОСРЕДСТВЕНОСТ, ОТ ЛУД ВЪЗТОРГ ОБЗЕТА,
С ПРОСТАЩИНА И НАГЛОСТ ИЗДЕВАТЕЛСТВАШЕ НАД ПОЕТА.

ЗАЛИВАХА СЛУХА МЪЛВИ, НЕЛЕПИЦИ, ОБИДИ И ОМРАЗИ,
НАСТРЪХНА ЗЛОБАТА, НЕНАВИСТТА НАОКОЛО ПРОЛАЗИ.

И НИКОЙ НЕ ПОСМЯ - ДОРИ ДА ИЗРАЗИ СЪЧУВСТВИЕ
КЪМ ТИХИЯ СЪЗДАТЕЛ НА СЛОВЕСНОТО ИЗКУСТВО.

НО БЕШЕ ЛИ ВЪЗМОЖНО ВЪВ ТАКИВА ВРЕМЕНА НАПРЕГНАТИ
БЕЗЧЕСТИЕТО И ЧЕСТТА ДА СЕ ПРЕГЪРНАТ И ДА ЛЕГНАТ.

НЕ БЕШЕ НИКАК ЛЕСНО НА ПОЕТА, ВЕЖДИ СВЪСИЛ,
ТОЙ ВСЪЩНОСТ БЕ ЗАЕТ ЕДИНСТВЕНО С ТРУДА СИ.

ВЪРТЕШЕ КРЕХКИТЕ СИ ПОЕТИЧНИ СЕЧИВА СРЕД ТЪМНИНАТА
И ПЛАСТ СЛЕД ПЛАСТ ПРОНИКВАШЕ ВЪВ ДЪЛБИНИТЕ НА ДУШАТА.

КОПАЕШЕ АРТЕЗИАНСКИ КЛАДЕНЦИ И БЕШЕ ГНЕВЕН,
И ЗНАЕШЕ, ЧЕ ТРЯБВА ДА СА ТОЧНО ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ.

И ТРЯБВАШЕ ДА КИПВА МИСЪЛТА, И ЧУВСТВОТО ДА БЛИКА,
И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА НЕ ПОВЯРВА НИКОЙ... НИКОЙ.

КАКВО ВСЕ ПАК ГО БЕ ОКРИЛЯЛО, КАКВА ЛЮБОВ БЕЗКРАЙНА,
ТА БЛЪСКАШЕ ТАКА РЕВНИВО И ОТЧАЯНО.

НО ЕТО - БЛИКНА! - ИЗВОРЪТ В НОЗЕТЕ МУ ПРОСВЕТНА.
НАВЯРНО БЕ ЩАСТЛИВ МИГЪТ ЕДИНСТВЕН НА ПОЕТА.

НО ВМЕСТО ДНЕВНА СВЕТЛИНА И СИНКАВИ ПРОСТОРИ,
ОГРОМНА ПЛОЧА ОТ БЕТОН - СИВЕЕШЕ ОТГОРЕ МУ...

Автор: Тодор Чонов