Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
21.06.2015 07:09 -
ДОБРЕ ЧЕ ДАДЕ БОГ ДА ОСТАРЕЯ! - ГАЛЕНА ВОРОТИНЦЕВА
ДОБРЕ ЧЕ ДАДЕ БОГ ДА ОСТАРЕЯ!
ДОБРЕ ЧЕ ДАДЕ БОГ ДА ОСТАРЕЯ -
С ВИСОКО КРЪВНО, С НЕРВИ И АРТРИТИ,
И НЕДВУСМИСЛЕНО ДА ПОБЕЛЕЯ
ОТ ЧЕРНИ МИСЛИ С БЯЛ КОНЕЦ ЗАШИТИ.
СЕГА - ПОЧИВКА. СТИГА ПЪРВА МЛАДОСТ.
В ПОБЪРКАН СЪН, ЗАПРЕТНАЛА РЪКАВИ,
БЪЛНУВАМ ПЪРВО ЛИБЕ - ПЪРВА РАДОСТ,
ИЗМЪКВАМ ГО ОТ ЛЕПКАВА ЗАБРАВА.
ТОЙ, ГОСПОД, Е ВИСОКО, НО МЕ ВИЖДА
В ЕДНО КЬОШЕ НА КЪСИЧКОТО ВРЕМЕ -
УСУКВА МЕ, ПРИТИСКА МЕ, ЗАЗИЖДА...
НЕ СТИГА ВЪЗДУХ, НО СИ ТЪРСЯ СТРЕМЕ
ДА ЯХНА СТО ИЛЮЗИИ ОТ ВЯТЪР,
НО ВЯТЪРЪТ Е ТИХ КАТО ВЪЗДИШКА,
А В ПАЗВАТА МИ СЯКАШ Е ИЗЛЯТА
ГОРЧИЛКА - ТРИСТА СТИХА ДА НАПИША.
И САМО НОЩЕМ, ХЛОПНАЛА ВРАТАТА,
ПРЕГЛЪЩАМ ВКУС НА ХЛЯБ, НА СОЛ И ВИНО...
НА МАЛКИЯ СИ ПРЪСТ ВЪРТЯ ЗЕМЯТА,
ЗАВИВА МИ СЕ СВЯТ, НО ГО НАМИРАМ.
ОБРЪЩАМ ПЛАНИНИТЕ И ГОРИТЕ,
ДОЛИТАМ КАТО ЛУД ФАНТОМ И СЯНКА,
С ПОСЛЕДНИ НЕРВИ, КРЪВНО И АРТРИТИ -
НА ПРЪСТИ ПОКРАЙ КРОТКАТА МУ ДРЯМКА
МИНАВАМ ДА МУ СЛОЖА ХЛЯБ И ВИНО.
ЗАЩО МЕ ГЛЕДА НЯКАК СИ НАМРЪЩЕН?
ПОНЕ ДОКАТО ТОЗИ СЪН ОТМИНЕ,
ПРЕЗ УМ НЕ МИ МИНАВА ДА СЕ ВРЪЩАМ.
Автор: Галена Воротинцева
ДОБРЕ ЧЕ ДАДЕ БОГ ДА ОСТАРЕЯ -
С ВИСОКО КРЪВНО, С НЕРВИ И АРТРИТИ,
И НЕДВУСМИСЛЕНО ДА ПОБЕЛЕЯ
ОТ ЧЕРНИ МИСЛИ С БЯЛ КОНЕЦ ЗАШИТИ.
СЕГА - ПОЧИВКА. СТИГА ПЪРВА МЛАДОСТ.
В ПОБЪРКАН СЪН, ЗАПРЕТНАЛА РЪКАВИ,
БЪЛНУВАМ ПЪРВО ЛИБЕ - ПЪРВА РАДОСТ,
ИЗМЪКВАМ ГО ОТ ЛЕПКАВА ЗАБРАВА.
ТОЙ, ГОСПОД, Е ВИСОКО, НО МЕ ВИЖДА
В ЕДНО КЬОШЕ НА КЪСИЧКОТО ВРЕМЕ -
УСУКВА МЕ, ПРИТИСКА МЕ, ЗАЗИЖДА...
НЕ СТИГА ВЪЗДУХ, НО СИ ТЪРСЯ СТРЕМЕ
ДА ЯХНА СТО ИЛЮЗИИ ОТ ВЯТЪР,
НО ВЯТЪРЪТ Е ТИХ КАТО ВЪЗДИШКА,
А В ПАЗВАТА МИ СЯКАШ Е ИЗЛЯТА
ГОРЧИЛКА - ТРИСТА СТИХА ДА НАПИША.
И САМО НОЩЕМ, ХЛОПНАЛА ВРАТАТА,
ПРЕГЛЪЩАМ ВКУС НА ХЛЯБ, НА СОЛ И ВИНО...
НА МАЛКИЯ СИ ПРЪСТ ВЪРТЯ ЗЕМЯТА,
ЗАВИВА МИ СЕ СВЯТ, НО ГО НАМИРАМ.
ОБРЪЩАМ ПЛАНИНИТЕ И ГОРИТЕ,
ДОЛИТАМ КАТО ЛУД ФАНТОМ И СЯНКА,
С ПОСЛЕДНИ НЕРВИ, КРЪВНО И АРТРИТИ -
НА ПРЪСТИ ПОКРАЙ КРОТКАТА МУ ДРЯМКА
МИНАВАМ ДА МУ СЛОЖА ХЛЯБ И ВИНО.
ЗАЩО МЕ ГЛЕДА НЯКАК СИ НАМРЪЩЕН?
ПОНЕ ДОКАТО ТОЗИ СЪН ОТМИНЕ,
ПРЕЗ УМ НЕ МИ МИНАВА ДА СЕ ВРЪЩАМ.
Автор: Галена Воротинцева
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
