Постинг
23.09.2021 21:34 -
Монолог
Ще надживея себе си, защото съм разбрал,
че всяка истина се изоставя!
Не казвай: Празен си!
Бездънно същността ми отговаря.
И мисълта понякога не стига да разкажа,
къде съм се запътил и защо...
и машинално продължавам.
Тези - няколкото реда, във които съм увил
оставащата празнота,
ме мамят.
Към тях съм се стремил -
да претворявам позата.
Да не съзнавам онова,
което е било възможност...
Продаденото детство ме наказва.
И всеки миг е малък бумеранг,
със който се завръщам към началото!
че всяка истина се изоставя!
Не казвай: Празен си!
Бездънно същността ми отговаря.
И мисълта понякога не стига да разкажа,
къде съм се запътил и защо...
и машинално продължавам.
Тези - няколкото реда, във които съм увил
оставащата празнота,
ме мамят.
Към тях съм се стремил -
да претворявам позата.
Да не съзнавам онова,
което е било възможност...
Продаденото детство ме наказва.
И всеки миг е малък бумеранг,
със който се завръщам към началото!
човек има нужда от два живота време, за да се себеосъзнае.
И да реализира възможностите си.
цитирайИ да реализира възможностите си.
И мисълта понякога не стига да разкажа,
къде съм се запътил и защо...
и машинално продължавам.
Тези - няколкото реда, във които съм увил
оставащата празнота,
ме мамят.
цитирайкъде съм се запътил и защо...
и машинално продължавам.
Тези - няколкото реда, във които съм увил
оставащата празнота,
ме мамят.
Сега да ме убият не мога да го напиша, но навремето успях. Оставих го в редакцията на в.Пулс на Венко Евтимов. Той ми каза: Много ми хареса, но мога да го публикувам само ако махна редовете:
"Ще надживея себе си, защото съм разбрал,
че всяка истина се изоставя!"
Иначе главният редактор ще свали стихотворението. Ако си съгласен, го пускам.
Отговорих му: Това стихотворение ще остане и след като Пулс престане да съществува. Той се усмихна приятелски и ми отговори, че този отговор му допада много. В резултат ми публикува друг стих.
цитирай"Ще надживея себе си, защото съм разбрал,
че всяка истина се изоставя!"
Иначе главният редактор ще свали стихотворението. Ако си съгласен, го пускам.
Отговорих му: Това стихотворение ще остане и след като Пулс престане да съществува. Той се усмихна приятелски и ми отговори, че този отговор му допада много. В резултат ми публикува друг стих.