Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПРИКАЗКА - ВРАБЧЕ И ЛИСИЦА

                                  ВРАБЧЕ И ЛИСИЦА

НЯКОГА ВРАБЧЕТО И ЛИСИЦАТА БИЛИ ГОЛЕМИ ПРИЯТЕЛИ. КЪДЕТО ТРЪГНЕЛА ЛИСИЦАТА, И ВРАБЧЕТО ПО ДИРИТЕ Й.

- ВРАБЧЕНЦЕ, БРАТЧЕ - РЕКЛА ВЕДНЪЖ ЛИСИЦАТА, - ХАЙДЕ ДА РАБОТИМ ЗАЕДНО.
- КАКВО ЩЕ РАБОТИМ? - ПОПИТАЛО ВРАБЧЕТО.
- ИМА КАКВО. ЩЕ ПОСЕЕМ ЖИТО. ЗАДРУЖНО ЩЕ СИ ГО ПОЖЪНЕМ И КАКВОТО ПОЛУЧИМ, ЩЕ СИ ГО РАЗДЕЛИМ ПО БРАТСКИ. ИСКАШ ЛИ?
- ИСКАМ, КУМИЧКЕ.

ПОСЕЛИ ЖИТОТО. ПОРАСНАЛО ЖИТОТО, ВЪРЗАЛО КЛАС, УЗРЯЛО. ДОШЛО ВРЕМЕ ЗА ЖЪТВА.
ЕДНА СУТРИН ВРАБЧЕТО И ЛИСИЦАТА ОТИШЛИ ДА ЖЪНАТ. НО ЩОМ НАПЕКЛО СЛЪНЦЕТО, ЛИСИЦАТА, КОЯТО БИЛА МНОГО МЪРЗЕЛИВА, ПОЧНАЛА ДА ХИТРУВА.

- ВРАБЧЕНЦЕ, БРАТЧЕ, ТИ ЖЪНИ, ПЪК АЗ ЩЕ ИДА НА ОНЯ ХЪЛМ ДА ПОДПИРАМ ОБЛАКА ДА НЕ ПАДНЕ, ЗАЩОТО ПАДНЕ ЛИ - ОТИДЕ НИ ХУБАВОТО ЖИТЦЕ!
- ИДИ, КУМИЧКЕ - РЕКЛО ВРАБЧЕТО И СЕ НАВЕЛО САМО ДА ЖЪНЕ.

ЛИСИЦАТА СЕ ИЗКАЧИЛА НА ХЪЛМА, КЛЕКНАЛА ДА ПОДПИРА ОБЛАКА, КОЙТО ТЪКМО ТОГАВА СЕ ЗАДАЛ ОТ ПЛАНИНАТА.
А ВРАБЧЕТО ЖЪНАЛО, ЖЪНАЛО, ЦЯЛАТА НИВА ПОЖЪНАЛО, ПРИБРАЛО СНОПИТЕ, НАПРАВИЛО ХАРМАН.

- ЕЛА, КУМИЧКЕ, ДА ВЪРШЕЕМ!
- ТИ ВЪРШЕЙ, ВРАБЧЕНЦЕ, БРАТЧЕ, ПЪК АЗ ЩЕ ПОДПОРАМ И ДНЕС ОБЛАКА, ЗАЩОТО, НАЛИ ЗНАЕШ, АКО ПАДНЕ - ОТИДЕ ХУБАВОТО НИ ЖИТЦЕ!

ВРАБЧЕТО ПРИГОТВИЛО ДИКАНЯТА, ВПРЕГНАЛО ВОЛОВЕТЕ, ОВЪРШАЛО ЖИТОТО, ОТВЯЛО ГО И ПОВИКАЛО ЛИСИЦАТА:

- ЕЛА, КУМИЧКЕ, ДА РАЗДЕЛИМ ЗЪРНОТО!
- ИДА! ЗАТЕКЛА СЕ ЛИСИЦАТА. ГРАБНАЛА КРИНЧЕТО И ЗАПОЧНАЛА: - НА ТЕБЕ, ВРАБЧЕНЦЕ, ЕДНО КРИНЧЕ ЗЪРНО, А НА МЕНЕ ДВЕ КРИНЧЕТА, ЗАЩОТО АЗ ВЪРШЕХ ПО-ТЕЖКАТА РАБОТА: ПОДПИРАХ ОБЛАКА!

ВРАБЧЕТО ПРИБРАЛО СВОЕТО ЖИТО, ПРЕГЛЪТНАЛО И СИ ОТИШЛО.

- ЗАЩО СИ НАЖАЛЕНО? ПОПИТАЛО ГО КУЧЕТО.

ВРАБЧЕТО МУ РАЗКАЗАЛО КАК ГО ИЗЛЪГАЛА ЛИСИЦАТА. ТОГАВА КУЧЕТО СЕ ДИГНАЛО ЯДОСАНО:

- АЗ ЩЕ Я НАУЧА! ЗАВЕДИ МЕ В ЛИСИНАТА ЖИТНИЦА!

ВРАБЧЕТО ГО ЗАВЕЛО. КУЧЕТО ВЛЯЗЛО В ЖИТНИЦАТА И СЕ ЗАРОВИЛО В ЗЪРНОТО.

НА ДРУГИЯ ДЕН ЛИСИЦАТА ВЛЯЗЛА В ЖИТНИЦАТА СИ И ПОЧНАЛА ДА ПЪЛНИ ЕДИН ЧУВАЛ, ЗАЩОТО ЩЯЛА ДА ХОДИ НА ВОДЕНИЦА.

КАКТО ГРЕБЯЛА, ОТКРИЛА ЕДНО УХО НА КУЧЕТО, ПОМИСЛИЛА, ЧЕ Е ПОДЛОГА ОТ ЦЪРВУЛ И ГО ЗАХАПАЛА.

ТОГАВА КУЧЕТО, СКОКНАЛО, ПОЧНАЛО ДА Я ДАВИ И НА БЪРЗА
РЪКА Я УДУШИЛО...



                                                                        Ангел Каралийчев