Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПРИКАЗКА ЗА КРИЗАТА

       ПРИКАЗКА ЗА КРИЗАТА

ГЕРОИТЕ СА ПРОМЕНЕНИ,
       НО ВЯРНО Е ПО СЪЩИНА:
ЖИВЯЛ СУЛТАН В ДАЛЕЧНО ВРЕМЕ
       ВЪВ ДРЕВНА НЯКАКВА СТРАНА...

СЪБИРАЛ ДАНЪЦИ ГОЛЕМИ,
       ОТ ВСИЧКИ ПОДАНИЦИ ТОЙ -
СТРОЯЛ ДВОРЦИ, ДЪРЖАЛ ХАРЕМИ,
       ВОЙНИЦИТЕ ИЗПРАЩАЛ В БОЙ...

НО ИСКАЛ И ВЪВ СУЛТАНАТА
       ВСРЕД ХОРАТА ДА ИМА МИР,
ЗАТУЙ И ПРЕДРЕШЕН ВЪВ СТРАНАТА
       ИЗПРАЩАЛ ГЛАВНИЯТ ВЕЗИР.

НАРОДА МЪКНЕЛ СИ ТЕГЛОТО,
       ПОКОРНО ПЛАЩАЛ С ПОТ И КРЪВ,
А НОЩЕМ ПСУВАЛ СИ ЖИВОТА,
       ОРИСАН, ВСЕ ДА Е ТАКЪВ...

ВЕЗИРЪТ РАДОСТЕН ПРИСТИГАЛ:
       - РАБОТЯТ, ПЛАЩАТ И МЪЛЧАТ...
СУЛТАНЪТ МУ НАРЕЖДАЛ: ВДИГАЙ
   ИМ ДАНЪЦИТЕ, ЩОМ ТЪРПЯТ!...

... НО, ВЪРНАЛ СЕ ВЕДНЪЖ ВЕЗИРЪТ
       И ПРОМЪЛВИЛ С ОТПАДНАЛ ГЛАС:
- О, ВАША МИЛОСТ, НЕ НАМИРАМ
       КУРАЖ ДА ИЗРЕКА ПРЕД ВАС.

НО НЯМА В РАБОТА УВЛЕЧЕН -
       ПИРУВАТ ОТ ЗОРИ ДО МРАК,
ЖЕНИТЕ НЕ ЗАЧЕВАТ ВЕЧЕ,
       И ХРАМА СТАНАЛ Е БАРДАК...

КОГАТО ЧУЛ ТОВА СУЛТАНА,
       ПОДПРЯЛ СЪС ДВЕ РЪЦЕ ГЛАВА
И ТИХО ПРОМЪЛВИЛ: - ГОЛЯМА
       БЕДА, ВЕЗИРЮ, Е ТОВА!

И БЪРЗО, БЕЗ ДА СЕ ОТЛАГА,
       ТИ ДАНЪЦИТЕ ТЕЖКИ СПРИ!
ДОРИ НА ХОРАТА ВЕДНАГА
       И ОТ ХАЗНАТА ДАЙ ПАРИ!

Автор-неизвестен