Блогът на ambroziia Ви очаква! :: БАЛАДА ЗА РОМЕО И ЖУЛИЕТА

   БАЛАДА   ЗА   РОМЕО И ЖУЛИЕТА

1. РОМЕО ПАК ПОВЕДЕ ЖУЛИЕТА
        ПО СТАРИТЕ СИ ВКАМЕНЕНИ ДИРИ.
В ГРАДИНИТЕ С ПРЕМРЪЗНАЛИ ДЪРВЕТА
        ИЛИ ПОТАЙНО, В ТЕСНИТЕ КВАРТИРИ ...
И В СЕНКИТЕ НА ТЕХНИТЕ ПЕРДЕТА
        СЪС УСТНИ, И ОТ ПЛАМЪЦИ ПО-СИНИ,
РОМЕО ПАК ЦЕЛУВА ЖУЛИЕТА
        КАТО ПРЕДИ, ПРЕДИ, ПРЕДИ
ГОДИНИ!

2

В ПОЛЕДИЦАТА ЗВЪНКО ПОТРЕПЕРА
        ТОПОЛАТА ... И ВСИЧКО ЗАНЕМЯВА!
- О, ПРИМАВЕРА! БЕЛЛА ПРИМАВЕРА -
        ВИЕЛИЦАТА ЛИ СЕГА ЗАПЯВА?
ЕДНА ПРЕГРЪДКА КЪСА НА ПЕРОНА!
        ЕДНО ПОСЛЕДНО - „О, МИСЛИ ЗА МЕН"!
И СТАВА ЦЯЛАТА ЗЕМЯ ВЕРОНА,
        ПОТЪНАЛА В НЕВИЖДАНО ЦЪФТЕНЕ!

3

АХ, КОЛКО ДЪЛГО, ДЪЛГО СМЕ ЖИВЕЛИ
        НА СЦЕНАТА В РАЗЛИЧНИТЕ СПЕКТАКЛИ!
КОГА ЛУМИНИСЦЕНТНИТЕ КРИСТАЛИ
        ЗАМЕНИХА МАСЛИНЕНИТЕ ФАКЛИ?
И ТИ - КРАСИВА В ТЕХНИТЕ СИЯНИЯ -
        ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ КАТО ОТ БЕЗКРАЯ ...
ЗА ЩАСТИЕ ЛИ, ИЛИ ЗА СТРАДАНИЯ -
        НЕ ЗНАЯ!

4

ДА ТРЪГНЕМЕ! АЗ ТРЯБВА ДА ГОВОРЯ,
        ЗАЩОТО СТАВА НЕЩО СТРАШНО С МЕН.
В ЕДНА СЛАДКАРНИЦА СЪС МНОГО ХОРА
        ДА СЕДНЕМЕ, ПРИТИСНАЛИ КОЛЕНЕ.
И С ТРЕПЕРЕЩИ ЛАКТИ ВЪРХУ КРЪГА
        НА МАСАТА - С ДИМЯЩИТЕ КАФЕТА -
ЩЕ ТИ РАЗКАЖА: КАК „ЕДНА" ИЗЛЪГА
        СЪРЦЕТО МИ, ЧЕ БИЛА
ЖУЛИЕТА!

5

ПРИЛИЧАХТЕ СИ В УСТНИТЕ - НАВЕРНО
        НЕ СИ БИЛА ЦЕЛУВАНА ТОГАВА.
В КОСИТЕ Й КАНЕЛЕНОТО ЧЕРНО
        И ДОСЕГА НЕ МОГА ДА ЗАБРАВЯ!
ДВА ПОДПИСА БЛАГОСЛОВИХА БРАКА!
        ДВА ПОКЛОНА ВЪВ БЯЛАТА Й КЪЩА ...
И ТЯ ПОЛУЧИ ПРАВО ДА МЕ ЧАКА,
        ДА МЕ ИЗПРАЩА И ДА МЕ ПРЕГРЪЩА!

6

В САКСИИ ЦИКЛАМИТЕ ЦЪФТЯХА
        И В СЯНКАТА НА ПРАНИТЕ ПИЖАМИ
ОТДАВНА ПРЕЦЪФТЯХА - ПОЖЪЛТЯХА
        ЧЕРВЕНИТЕ И БЕЛИТЕ ЦИКЛАМИ!
ПРИСТИГАХА ДОБРИТЕ ФИЛОСОФИ -
        СЪСЕДИТЕ - И СПОРЕХА ТЕПЪРВА
ДАЛИ ДА БЪДЕ ПЪРЖЕНА С КАРТОФИ,
        ИЛИ С ДОМАТИ ПРЯСНАТА ПЪСТЪРВА!

7

С ПЪСТЪРВАТА ПОДНАСЯХА САЛАТА
        И ВИНОТО СИ ПИЕХА СПОКОЙНО.
ПОТУПВАНИ ДОВОЛНО ПО БЕДРАТА
        СЪПРУГИТЕ ЗАПЯВАХА НЕСТРОЙНО ...
ХАЗЯИНА СЪС СТАРАТА ЦИГУЛКА
        ПОДХВАЩАШЕ НАПЕВИТЕ ГОРЕЩИ
И НА ДИВАНА ПЛЮШЕНАТА ЛЮЛКА
        ЛЮЛЕЕШЕ ПИЯНИТЕ МИ ПЛЕЩИ!

8

РАЗСЪМВАШЕ ЛИ СЕ - ЗВЪНТЯХА СТЪПКИ,
        ЗВЪНТЯХА ДУМИ И ЗВЪНТЯХА МЕНЦИ ...
СЪБУЖДАХА МЕ ТРЕСКАВИТЕ ТРЪПКИ
        НА ЧАКАЩИТЕ КОРАБОКРУШЕНЦИ ...
ГЛАВАТА - ПУСТА, РАМЕНЕТЕ - БОЛНИ
        И ВМЕСТО ХОРА - ЧАКАНЕ С ГОДИНИ -
НЕПОНОСИМИ И САМОДОВОЛНИ -
        ПИНГВИНИ!

9

СИЯЕШЕ В БРАШНО, ПОСТНО, МЛЕЧНО
        НА КУХНЯТА ИМ КЪЩАТА МОГЪЩА ...
ВЪВ СЪБОТА СРЕЩУ НЕДЕЛЯ - ВЕЧНО
        С БУТИЛКАТА ДОБРА, ЕДНА И СЪЩА,
ПРИСТИГАХА ДОБРИТЕ ФИЛОСОФИ -
        СЪСЕДИТЕ - И СПОРЕХА ТЕПЪРВА
ДАЛИ ДА БЪДЕ ПЪРЖЕНА С КАРТОФИ,
        ИЛИ С ДОМАТИ ПРЯСНАТА ПЪСТЪРВА!

10

ЗАКУСКА - И ОТНОВО ОСЕМ ЧАСА
        ВЪВ СГРАДАТА С ТАПЕТИ МНОГО СТАРИ,
РАЗТВАРЯШЕ ДОБРАТА „ДОМ-УКРАСА"
        ВРАТАТА СИ ЗА МОИТЕ ДРУГАРИ ...
ПО-МЛАДИТЕ СТОЯХА ДО ВРАТАТА,
        ПО-СТАРИТЕ - ДО ПЕЧКАТА ОГРОМНА ...
ДО КРАЯ ЩЕ ГИ ПОМНЯ - ИМЕНАТА
        ЕДИНСТВЕНО НЕ МОГА ДА СИ СПОМНЯ!

11

С КОЛЕГИТЕ СИ БЯХМЕ, НЕЩО СЛОЖНО -
        ПО ПРИНЦИПИ, ПО ВЪЗГЛЕДИ, ПО ЧУВСТВО!
ХУДОЖНИЦИ В ОТДЕЛА ЗА ПРИЛОЖНО
        ИЛИ ПОДОБНО НЯКАКВО ИЗКУСТВО ...
ТОЙ БЯГАШЕ КАРТОНИ ДА КУПУВА,
        А ПОСЛЕ ГИ НАРЯЗВАХМЕ НА ЛЕНТИ.
И ТЕКСТА ЛЕВИ, МАРШИРУВА
        В ШПАЛИРА ОТ ЧЕРВЕНИ ОРНАМЕНТИ!

12

БОИТЕ, НИ СЕ РАДВАХА - И НИЕ
        СЕ РАДВАХМЕ ПО ДЕТСКИ НА БОИТЕ!
ЛИКУВАШЕ БЕЗЛИЧНАТА ХАРТИЯ,
        ПРИЕЛА НА ГЕРОИТЕ ЧЕРТИТЕ.
РИСУВАХМЕ В ОЧИТЕ ИМ ВЪЗТОРГА -
        МЕДАЛИТЕ ПО БЯЛАТА ИМ ПАЗВА ...
И КАЗВАШЕ НАКРАЯ ПРОФГРУПОРГА:
        „ДОБРЕ Е! КАТО ЧЕ ЩЕ ЗАПРИКАЗВА!" ...

13

ПОРУМЕНЕЛИ, НИЙ БРОЯХМЕ ТЕКСТА
        И ЧАСОВЕТЕ ПО ПОРТРЕТА - ПОСЛЕ,
РАЗБОЙНИЦИ В МОРЕТО НА КОДЕКСА,
        ГО ПРАЩАХМЕ ПРИ КАСИЕРА, ПОСЛЕ
ОСТАВАХМЕ ОТНОВО В ТИШИНАТА,
        ЖИВОТО СИ ОТИВАШЕ С ПОРТРЕТА ...
ТОГАВА СЕ РАЗТВАРЯШЕ ВРАТАТА
        И ИДВАШЕ ЖЕНА МИ -
ЖУЛИЕТА!

14

ОТИВАХМЕ В ГРАДИНАТА, КЪДЕТО
        ЗАМАЙВАШЕ РАЗЦЪФНАЛАТА ЛАЙКА,
И БАВНО ПОСИНЯВАШЕ В НЕБЕТО
        НА ОБЛАЦИТЕ БЯЛАТА МОЗАЙКА.
ВИСЯХА ВАСКАДЖИЙСКИТЕ САНДЪЦИ
        ПО ЦИГАНСКИТЕ ДЕТСКО-СЛАБИ ПЛЕЩИ,
А ТРИТЕ ПРОДАВАЧКИ НА ФЪСТЪЦИ
        ЗАПАЛВАХА ГОЛЕМИТЕ СИ СВЕЩИ
И ПРОСТАТА, ЦИМЕНТОВА „ДИАНА"
        ОГЛЕЖДАШЕ БЕЗПЛОДНОТО СИ ТЯЛО
В ЗЕЛЕНАТА ПОВЪРХНОСТ НА ФОНТАНА,
        КАТО ВЪВ ФЛОРЕНТИНСКО ОГЛЕДАЛО ...
... ВЪРВЯХМЕ НИЙ! МЪЛЧАХМЕ В ТИШИНАТА!
        А НЯКЪДЕ ЗАД ВСИЧКИТЕ НЕБЕТА
БЕЗШУМНО СЕ СЪБЛИЧАШЕ ЛУНАТА
        СЪС ТЪНКИТЕ РЪЦЕ НА ЖУЛИЕТА!

15

И ПАДАХМЕ В ЛЕГЛОТО УМОРЕНИ.
        ЗАСПИВАШЕ ТЯ, МОЖЕ БИ ЩАСТЛИВА,
НА БЯЛАТА ВЪЗГЛАВНИЦА ДО МЕНЕ,
        КАТО МОМИЧЕ, ТИХА И КРАСИВА ...
УСМИХВАШЕ СЕ БЛЕДА, ПРОСТО БЯЛА,
        А АЗ Я ГЛЕДАХ ТЪЖЕН И УЧЕДЕН -
ЗАЩОТО МОЖЕ, КАКТО Е ЗАСПАЛА,
        ДА НЕ ПОИСКА, ТЯ, ДА СЕ СЪБУДИ!

16

И ТЯ НЕ СЕ СЪБУЖДАШЕ - МЪЛЧЕШЕ
        ЗАКЛЮЧЕНА ... ОТ СЪНИЩА ПИЯНА!
И ТИХО БЕШЕ!
        ТИХО!
ТИХО БЕШЕ!
        А ВРЕМЕТО СТРУЕШЕ ОТ ТАВАНА ...
ОТЕКВАХА КРАЙ МЕНЕ ЧАСОВЕТЕ
        БЕЗЦВЕТНИ, МОНОТОННИ, УПОРИТИ -
РОДНИНИТЕ Й В СТАРИТЕ ПОРТРЕТИ
        ПРИЛИЧАХА НА ЧЕРНИ СТАЛАКТИТИ!

17

В ПРОЗОРЦИТЕ, ПО-ГЛУХИ ОТ ГОБЛЕНИ,
        ДУШАТА МИ СЕ ВЗИРАШЕ ... ТОГАВА
РАЗБРАХ АЗ, ЧЕ НЯКЪДЕ - НЕ В МЕНЕ -
        ЖИВОТА МИ КАТО ВОДА МИНАВА ...
ЧЕ НЯКЪДЕ ЖИВОТА ТЪРЖЕСТВУВА,
        ЛИКУВА И ПРОЩАВА, И НАКАЗВА,
НО В МОЕТО СЪРЦЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА
        И МОЕТО ЛИЦЕ НЕ ЗАБЕЛЯЗВА!

18

КЪДЕ Е ТОЙ? ... МЪЛЧЕШЕ ЖУЛИЕТА!
        МЪЛЧАХА СТАЛАКТИТИТЕ! - КЪДЕ Е?
НЕ ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ БЕЗ МОРЕТА
        И БЕЗ ГЕРОИ - ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ!
НЕ МИ Е НУЖНА МЪДРАТА ВИ ГРИЖА!
        НАСРЕЩА МИ НЕ ТРЪГВАЙТЕ, ЗАЩОТО
АЗ - ДОН КИХОТ - СЕГА ЩЕ ВИ ПРОНИЖА
        ВЪВ ВЕСЕЛОТО ИМЕ НА ЖИВОТА!

19

КЪДЕ Е ТОЙ? И КАК ДА ГО ПОЗНАЯ?
        ДА ГО ДОКОСНА И ДА ГО ОТКРИЯ?
АЗ ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ - ДА МЕЧТАЯ!
        ДА СЪМ ГЕРОЙ!
НАЙ-ВЕРНИЯ!
        ДОБРИЯ!
НАВСЯКЪДЕ ДА СЪМ - ВЪВ ВСЯКО ВРЕМЕ,
        ВЪВ ВСЯКО НЕЩО И ВЪВ ВСИЧКИ ХОРА!
ЗА ДА НЕ БЪДЕ ЛЮБОВТА МИ БРЕМЕ,
        ДА СЕ УСМИХВАМ - ВЯРНО ДА ГОВОРЯ!

20

НО СПЕШЕ ТЯ - МЪЛЧЕШЕ ЖУЛИЕТА!
        ПОРТРЕТИТЕ МЪЛЧАХА - И БЕЗ ДУМИ
АЗ СЕ ЗАГЛЕДАХ ДЪЛГО ВЪВ ЛИЦЕТО -
        В РЪЦЕТЕ Й РАЗПЪНАТИ ВЪРХУ МИ ...
СЪРЦЕТО МИ ПОЧУВСТВА, ЧЕ ТЕ НЯМА,
        И СЕ ЗАБЛЪСКА В ТЪМНАТА СИ КЛЕТКА ...

21

РАЗБИРА СЕ, НЕБЕТО НЕ ИЗЧЕЗНА!
        НЕ ЕКСПЛОДИРА ЗЕМНАТА ОБВИВКА!
ЛУНАТА, ОТ ВЪРХА СИ, МЕ ПОГЛЕДНА
        СЪС СВОЙТА РЕНЕСАНСОВА УСМИВКА!
ДЪРВЕТАТА ОТНОВО РАЗЦЪФТЯХА ...
        И ПАК В НОЩТА СЪРЦЕТО МИ ЗАВИКА ...
ГЛЕДАЧКИТЕ НА КАРТИ ТЕ ВИДЯХА
        И КАЗАХА МИ, ЧЕ СИ ДАМА ПИКА!

22

АХ, КОЛКО ДЪЛГО, ДЪЛГО СМЕ ЖИВЕЛИ
        НА СЦЕНАТА В РАЗЛИЧНИТЕ СПЕКТАКЛИ!
КОГА ЛУМИНИСЦЕНТНИТЕ КРИСТАЛИ,
        ЗАМЕСТИХА МАСЛИНЕНИТЕ ФАКЛИ?
И ТИ - КРАСИВА В ТЕХНИТЕ СИЯНИЯ -
        ДОЙДЕ ПРИ МЕН, КАТО ОТ БЕЗКРАЯ -
ЗА ЩАСТИЕ ЛИ, ИЛИ ЗА СТРАДАНИЯ -
        НЕ ЗНАЯ!

23

ДА ТРЪГНЕМ ПО СВЕТЛИТЕ ПЪТЕКИ
        НА ДЕВЕТСТОТИН ШЕСТДЕСЕТ И ТРЕТА ...
АЗ СЪМ „РОМЕО", ОТ РОДА „МОНТЕКИ"!
        НАИСТИНА ЛИ ТИ СИ „ЖУЛИЕТА"?
И ТЕБЕ ЛИ ТЕ ЛЪГАХА?
        ПРОСТИ МИ
И НЕ ПЛАЧИ! ДА ТРЪГНЕМ ВЕДНАГА!
        ПОВТАРЯЙ МИ - КРЕЩИ МИ СВОЙТО ИМЕ
И МИ ПОДАЙ ЗАБРАВЕНАТА ШПАГА!

24

КРЕЩИ МИ СВОЙТО ИМЕ - НЕ ЗАБРАВЯЙ,
        ЧЕ ТИ СИ „ЖУЛИЕТА"! ИЗЛЪЖИ МЕ,
ЧЕ ПТИЦАТА В ГРАДИНАТА Е СЛАВЕЙ ...
        РОМЕЕВИТЕ ЖЕСТОВЕ ВЪРНИ МИ
И СЛОВОТО РОМЕЕВО ... НЕ СПИРАЙ!
        НЕ ПАДАЙ ТИ НА СЦЕНАТА ОГРОМНА!
ТИ МИЛОСЪРДНО ТЕКСТА МИ СУФЛИРАЙ!
        АЗ ЩЕ СИ СПОМНЯ! ВСИЧКО ЩЕ СИ СПОМНЯ!

25

ТИ ТЕКСТА МИ СУФЛИРАЙ! АЗ СЪС ТАКАВА
        НЕВЕРОЯТНА СИЛА ЩЕ ИГРАЯ,
ЧЕ В СВОЯТА ИГРА, ЩЕ ТЕ ЗАБРАВЯ
        И ЩЕ ЗАБРАВЯ АВТОРА - НАКРАЯ
ЩЕ СЕ УСМИХНА АЗ В НОЩТА СУРОВА,
        ЩЕ СЕ ИЗПРАВЯ ВЪРХУ ТРОТОАРА ...
ПО ДЯВОЛИТЕ, ТВОЯТА ОТРОВА,
        АПТЕКАРЮ!

26

О, КОЛКО НОЩИ С ТЯЛО УМОРЕНО
        И ВЪПРЕКИ УМОРАТА СИ - НЕЖНА -
ТИ ХВЪРЛЯШЕ ПАЛТОТО СИ ЗЕЛЕНО
        КАТО ПОЛЯНА ПО ЗЕМЯТА СНЕЖНА ...
ИЛИ В ДЪЖДА ПО СТЪЛБИТЕ ГРАНИТНИ,
        С БЕТОНЕНИ И ДЪРВЕНИ ИЗВИВКИ,
ПОСРЕЩНАТА ОТ МНОГО ЛЮБОПИТНИ
        И МНОГО УНИЗЯВАЩИ УСМИВКИ ...
ТИ ПАДАШЕ ОТ ВЪЗДУХА ПО-БЯЛА,
        ПО-ТЕЖКА ОТ РАЗПЯТИЯ ВЪРХУ МИ!
А ПОСЛЕ СЕ УСМИХВАШЕ - ВИДЯЛА
        УПЛАХАТА В ОЧИТЕ МИ БЕЗУМНИ ...
ПОДАВАШЕ МИ НА КОСИТЕ ГЪСТИ,
        ЧЕРВЕНОТО И ЧЕРНОТО ГОРЕНЕ -
ЛЮЛЕЕШЕ МЕ С ТРЕСКАВИТЕ ПРЪСТИ
        НА ЛЮБОВТА СИ, ПАЗЕНА ОТ МЕНЕ!

27

ПОНЯКОГА - ПЕЧАЛНА, ХЛАДНА, ГОЛА -
        ТИ ПЛАЧЕШЕ - ДО МЕНЕ ТИ МЪЛЧЕШЕ!
ТЕЖЕШЕ ТИ ЖЕСТОКАТА МИ РОЛЯ -
        И СТРАШНОТО ТИ ИМЕ МИ ТЕЖЕШЕ ...
АЗ ПАДАХ ВЪРХУ НЕРВИТЕ ТИ ТРЪПКИ
        И ИСКАХ МОЖЕ БИ ДА ТЕ ЗАПАЗЯ,
НО ТИ КРЕЩЕШЕ В МОИТЕ ПРЕГРЪДКИ
        ОТ БОЛКА И ОБИДА, И ОМРАЗА!

28

КЪДЕ СИ ТИ? ДО МЕН ЛИ? ВЪРВИ СИ!
        НЕ СИ ОТИВАЙ, МОЛЯ ТЕ, ПРОСТИ МИ!
ОБИЧАЙ МЕ ДО КРАЯ - УСМИХНИ СЕ
        И В СВОЯТА УСМИВКА ПРИЮТИ МЕ ...

НЕ СМЕ САМОТНИ НИЙ! НЕДЕЙ ПОВТАРЯ,
        ЧЕ НЯМА ПО-САМОТНИ ВЪВ ВСЕМИРА -
МЕРКУЦИО НЕ СВИРИ НА КИТАРА,
        НО НИ ОТСТЪПВА СВОЯТА КВАРТИРА!

29

НИЙ ВЛИЗАМЕ ПО-ТИХИ ОТ ЛУНАТА.
        НА ПРЪСТИ В КОРИДОРИТЕ ВЪРВИМЕ
И ТЕЖКАТА ВОДА НА ТИШИНАТА
        Е ПЪЛНА СЪС ВКУСА НА ТВОЙТО ИМЕ
И МОЙТО ИМЕ ... НИЙ СМЕ МНОГО БЛЕДИ!
        И МНОГО ТИХИ - МАЛКА Е ВЕРОНА!
ИЗВЕСТНО Е НА БЛИЗКИ И СЪСЕДИ,
        ЧЕ НАШАТА ЛЮБОВ Е „НЕЗАКОННА"!

30

СМУТЕНИ СА ФАСАДИТЕ ЧЕРВЕНИ
        НА ГРАЖДАНСКИТЕ ПРАВОВИ КОДЕКСИ!
КВАРТАЛНИТЕ СВЕТЦИ СА ВЪЗМУТЕНИ
        ДО ДЪНОТО НА СВОИТЕ КОМПЛЕКСИ!
НИЙ БЯГАМЕ ... И НЯКАКВА ГРАДИНА ...
        СЪС БЛЯСЪКА НА СВОЙТА ПЕРУШИНА
И КОЗИНА - НИ СРЕЩА, ЗООПАРКА!

31

БИЗОНА СЕ БУНТУВА - И РОГИТЕ
        СА ВПРИМЧЕНИ В ИЗСТРЕЛЯНАТА ПРАШКА.
ПАУНА НИ ПОСРЕЩА СЪС ОЧИТЕ -
        ХИЛЯДАТА - НА СВОЯТА ОПАШКА ...
ЛЪВА НЕ СЕ НАДЯВА ЗА ПОБЕДА -
        СМИРЕНА Е ПОХОДКАТА МУ ТЕЖКА.
МАЙМУНАТА НИ ГЛЕДА, ГЛЕДА, ГЛЕДА -
        УСМИВКАТА Й Е ПОЧТИ ЧОВЕШКА!

32

И МЕ ОБЗЕМА НЕНАДЕЙНО ЧУВСТВО!
        СЕГА СИ С МЕНЕ ТИ - И АЗ ЖИВЕЯ!
ЩЕ ИЗДЪРЖИМ ЛИ СТРАШНОТО ИЗКУСТВО
        ДА СМЕ ЧОВЕЦИ ... АЗ ДА СЪМ „РОМЕО"?
ТИ - „ЖУЛИЕТА" ... МАЛКАТА МАЙМУНА
        НИ ГЛЕДА, ГЛЕДА, ГЛЕДА И СЕ СКРИВА! ...
БЛАГОДАРЯ ТИ - ДАЙ ДА ТЕ ЦЕЛУНА -
        ПОНЯКОГА СИ ТОЛКОВА КРАСИВА!

33

И ТОЛКОВА СИ В МЕНЕ - ЧЕ СЕ ПЛАША
        И ИСКАМ ДА ИЗЧЕЗНА! ДА СЕ СКРИЯ!
НО ТИ СИ ЦЯЛА В СТЪКЛЕНАТА ЧАША
        НА МОЙТЕ ЧАСОВЕ ... И АЗ ТЕ ПИЯ!
ВЪВ ВЪЗДУХА СИ, В ГРАДСКИТЕ ДЪРВЕТА!
        В ТРОМПЕТА НА КАЗИНОТО -
ПО-СТРОЙНА,
        ОТ БРОНЗОВИТЕ ЗВУЦИ НА ТРОМПЕТА -
ТИ ЦЯЛА СИ, В НОЩТА МИ НЕСПОКОЙНА!

34

И СЕ РАЗСЪМВА ... ТРЪГВАМЕ ПИЯНИ
        ОТ ВЪЗДУХА НА НЯКОЯ АЛЕЯ ...
С ПОХОДКИТЕ НА ДРЕВНИ ХРИСТИЯНИ
        ПРЕД РИМСКАТА ТЪЛПА НА КОЛИЗЕЯ!
И ВЪПРЕКИ ТОВА - НЕДЕЙ ПОВТАРЯ,
        ЧЕ НЯМА ПО-САМОТНИ ВЪВ ВСЕМИРА ...
МЕРКУЦИО НЕ СВИРИ НА КИТАРА,
        НО НИ ОТСТЪПВА СВОЯТА КВАРТИРА!

35

О, ДВОРОВЕ, ПО ШУМНИ ОТ СЛУГИНИ!
        И УЛИЦИ - СЪБРАНИ НА ПЛОЩАДА!
КОМИНИ ... И КОМИНИ ... И КОМИНИ ...
        ОГРАДА ... И ОГРАДА ... И ОГРАДА ...
ТЕАТЪРА Е ДО СЪДА - СЪВЕТА,
        ПОЖАРНАТА, ЧАСОВНИКА, ФАЙТОНА ...
И БЛЯСЪКА НА ГОЛИТЕ ДЪРВЕТА
        ПО ГОЛИТЕ ПЛОЩАДИ НА ВЕРОНА!

36

ПОНЯКАГА СТРАХЪТ НИ ЗАСТЪКЛЯВА!
        ТОГАВА НАЙ-НЕВЗРАЧНАТА ЗАВЕСА
ЕЗИКА СИ ВНЕЗАПНО РАЗДВОЯВА:
        КЪДЕ СА? НЕ ВИДЯХТЕ ЛИ КЪДЕ СА?
ЗАВЕСАТА СЕ БЛЯСКА ВЪВ НЕБЕТО,
        ДЪРВЕТАТА И ХОРАТА - КЪДЕ Е?
БЕЗСРАМНИЦАТА ЖУЛИЕТА, ДЕ Е?
        И ТОЗИ СТАР АЛКОХОЛИК, РОМЕО?

37

И ВЪВ ЕДНА ОТ НОЩИТЕ, БРОЕНИ
        ОТ ДВАМА, КАТО СРЕБЪРНИ МОНЕТИ,
АЗ ЗНАМ - ЩЕ СЕ СЪБУДЯТ РАЗЯРЕНИ:
        МОНТЕКИ - СЪЮЗЕНИ С   КАПУЛЕТИ ...
ВЕРОНА ЩЕ ИЗТРЪПНЕ ЗАНЕМЯЛА,
        КАТО КИТАРА, СТЪПКАНА НА ПРАГА,
И ЩЕ ПРОНИЖЕ ДРЕХАТА МИ БЯЛА -
        ТИБАЛТОВАТА ШПАГА!

38

ТИБАЛТ, ЩЕ ТРЯБВА ДА УМРЕ - ЗАЩОТО
        Е СТРАШНАТА РЪКА НА КАПУЛЕТИ ...
НЕ ИСКАМ ДА ПОВЯРВАМ, ЧЕ ЖИВОТА
        И ЛЮБОВТА, СА ВРАГОВЕ ЗАКЛЕТИ!
НЕ ИСКАМ! И КАКВО, ЧЕ НАРАНЕНИ,
        СА НАШИТЕ ДУШИ ОТ МНОГО БОЛКА! -
АЗ ЩЕ ТИ КАЖА - НИЕ СМЕ РОДЕНИ,
        ДА ПОМИРИМЕ ЛЮБОВТА С ЖИВОТА!

39

АХ, КОЛКО ДЪЛГО, ДЪЛГО СМЕ ЖИВЕЛИ,
        НА СЦЕНАТА, В РАЗЛИЧНИТЕ СПЕКТАКЛИ!
КОГА ЛУМИНИСЦЕНТНИТЕ КРИСТАЛИ ...
        ЗАМЕНИХА МАСЛЕНИТЕ ФАКЛИ?
И ТИ - КРАСИВА В ТЕХНИТЕ СИЯНИЯ -
        ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ, КАТО ОТ БЕЗКРАЯ!
ЗА ЩАСТИЕ ЛИ, ИЛИ ЗА СТРАДАНИЯ -
        НЕ ЗНАЯ!

40

ДА ТРЪГВАМЕ ...

Христо Фотев
На Ц. Д.