Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПЪТЯТ МИ КЪМ МОРЕТО

                             ПЪТЯТ МИ КЪМ МОРЕТО

       ПОЖИВЯХ В ГРАДОВЕ, УКРАСЕНИ С ФАБРИЧНИ КОМИНИ,
ДЕТО ПРАХ ОТ ЦИМЕНТ ВСЕКИ ДЕН, ВСЯКА НОЩ СЕ ПЛАСТИ
ПО ПЕРВАЗИ И СТЪЛБИ, ПО ГЪЛЪБИ В ДИМНИ ГРАДИНИ
И КЪДЕТО НИ АЗ ВСЪЩНОСТ „АЗ СЪМ", НИ ТИ ВСЪЩНОСТ „СИ ТИ".

       И ЗАТРЪШНАЛ ВРАТИТЕ НА КЛУБОВЕ И КАФЕНЕТА,
СБИЛ БАГАЖА СИ В ЧАНТА - ТРИ КНИГИ, ДВА КАТА БЕЛЬО,
С ЕДИН ВЛАК ПОЛЕТЯХ БЕЗ ПОСОКА / ДАЛИ ПАК В НЕСРЕТА?/,
НАДАЛЕЧ ОТ АБСУРДНИ НЕЩА И АБСУРДНО ТЕГЛО.

       В СОМНАМБУЛНА ЗАМАЯ, ПРЕКРАЧИХ ПОРТАЛИТЕ ЯРКИ
НА НЕЗНАЙНИ СЕЛЕНИЯ С ПОЛЪХ НА БЛИЗКО МОРЕ.
И ВЪВ СЕБЕ СИ ТЪПЧЕХ ЗМИИ, ПРЕЖИВЕЛИЦИ ЖАЛКИ,
ЧЕ ЗА ПРЪВ ПЪТ УСЕЩАХ, ПРЕДЧУВСТВАХ: ТОВА Е ДОБРЕ!

       И ДО СТАРИТЕ, ВЕЧНИТЕ КНИГИ В БАГАЖА ОСКЪДЕН,
ЗАСЪБИРАХ СЛОВА ОТ ПРОЗРАЧЕН И ЖЪЛТ КЕХЛИБАР.
И ОТНОВО ВЪРВЯХ МЕЖДУ ХОРАТА С ПОГЛЕД ОТВЪДЕН
КАТО ПРОСЯК БЕЗ ДОМ, БЕДЕН МИМ, ПРЕДРЕШЕН КАТО ЦАР..

       ЕТО, ВЕЧЕ ПЪТУВАМ. ПРЕКРАЧВА ПРЕЗ ХЪЛМА ЛУНАТА.
ВИЖДАМ ПУШЕК В ГОРАТА, КАТУН И ПАСЯЩИ КОНЕ.
ОТГЛАС СЯКАШ ОТ КЛАСИКА, ПРИКАЗНА СЯКАШ, СЪН КРАТЪК.
НО ТОГАВА ЧАК ЧУВАМ, СТРУЯЩОТО КРЪВ КЕМАНЕ.

       И... РАЗСЪМВА МОРЕТО - ОБЯТИЕ СИНЬО И ЗЛАТНО!
БЯЛНАТ В ПЯНА ЖРЕБЕЦ, ПОД ЕЗДАЧНО БРИЛЯНТНО СЕДЛО!
И ВЪЗМЕЗДИЕ ЩЕДРО, ЗА ВСИЧКОТО НЕВЕРОЯТНО
В УЧАСТТА, ПАМЕТТА И ДУШАТА МИ - СТРУПАНО ЗЛО!

Богомил Трифонов