Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ИДИЛИЯ - ОРИСНИЦИ

ОРИСНИЦИ

ЕДВАМ ПО ЧУКАРЯ, ТИНТЯВАТА ПРИВЕДЕ СТРЪК, ДА РАЗСМИВА СВЕНЛИВА МОМИНА СЪЛЗА, А ЗАД ТРЪНКАТА КУКУРЯКА ПОДМИГНА НА СГУШЕНА ТЕМЕНУЖКА И ВЪРЛИЯ ПРИСМЕХУЛКО-МЕСЕЦ ПОДАДЕ РОГ.

ЦЯЛО ГОРСКО ПРИСОЕ ПЛАХО СЕ СМЪРЛУШИ, ДОКЛЕ НЕ ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЩЕРА СТАРА ВЕЩИЦА ДА ПРОЧЕТЕ ПРЕЗ БАСМА ДНИТЕ МУ.

ТОГАВА ДОДЕ РЕД И ЗА НЕГО, ЗА ПРЕВАЛИЯ КЪСМЕТ МЕСЕЧКО, И ТОЙ ПРЕБЛЕДНЯ, СТЪПИСА СЕ, КАТО ЧЕ ГО НАЛЕТЯ ДА СЕ ПОВЪРНЕ, ОТДЕТО Е ДОШЕЛ.

ВЗЕХА ПРЕДНИНА ЗВЕЗДИТЕ - СРАМЕЖЛИВИ, СПОГЛЕДАТ, УСМИХНАТ СЕ КАТО ТОКУ ЩО ПРОМОМЕНИ ДЕВОЙКИ. ДОКАТО БЛЕЩУКАТ, ТРЕПТЯТ, ВИЖ - ПРЕМИГНАЛИ, - ПОЛЕТЯТ ЧАК ВДЪН-ЗЕМЯ ПРОВАЛЕНИ.

КРЪСТИ СЕ, КАТО ГИ ЗЪРНЕ ТОГАЗИ И ОВЧАР, И ДРУМНИК ИЗ ДРУМА, ЗАЩОТО ВИДИШ ЛИ ДА СЕ ОТКЪСВА ЗВЕЗДА - НЯКОЯ ГРЕШНА ДУША ОТИВА НА ОНЗИ СВЯТ.

НАЙ-ДОБРЕ ВЕЩАЯТ И ПРОКОБЯВАТ ОРИСНИЦИТЕ ПО ТЯХ, ПО ЗВЕЗДИТЕ.

ТЕ БЕРЯХА КИТКИ ТАЗИ ВЕЧЕР ТАТЪК ВЪЗ ТИЛИЛЕЙСКО ГОРЬЕ, КОГА ЕДНА ПОСОЧИ С КОСТЕЛИВ ПРЪСТ: НА КРАЙ НЕБЕТО ТРЕПНА НОВА ЗВЕЗДИЦА - РОДИЛ СЕ Е ОТРОК. ТОЗЧАС СЕ ЕМНАХА ТРИ ОРИСНИЦИ ДА ДИРЯТ ЛЮЛКАТА МУ - ВСЯКА ДА ГО ПОЛЮШНЕ И ОРИСА.

ПРЕВАЛИХА ПАДИНИТЕ, ХУКНАХА ПО РЕКАТА НАДОЛУ, ТАМ СРЕД ВЕДРИ КЛИСУРИ СЕ СВИВА СЕЛОТО.

КАК Е ВСИЧКО ЗАДРЯМАЛО ОКОЛОВРЪСТ!

ГОРА НА ХЪЛМА, В СЕНЧЕСТИЯ СУМРАК НА СЛИВАКА, УГЛЕДНА КЪЩИЧКА СЕ БЕЛЕЕ И ДИМ, КАТО БЯЛ СТЪЛБ СЕ ВИЕ ИЗ КОМИНА.

РОД Е ПОДНОВЕН ДНЕС И БЕЛОВЛАСИЯ СВЕКЪР Е ЗАКЛАЛ КУРБАН ЗА СВОИ И РОДНИНИ.

ВСРЕД КЪЩИ ВИСИ ОПЪНАТА ЦЕДИЛКА, А В НЕЯ ПЪРВИНА МОМЧАНА РОЖБА, ПЪРВИ СЪН - ЗАСПАЛА.

- ДАЙ МУ, БОЖЕ - СПРЯ СЕ ЗАПЪХТЯНА ПОД ЛЮЛКАТА ОРИСНИЦА, - УМ И СРЪКИ. ДАЙ МУ ШИРИНА В ДУШАТА, ЦЯЛ СВЯТ В НЕЯ ДА ВМЕСТИ. И НЕБО, И ЗЕМЯ ОТ КРАЙ ДО КРАЙ С УМ ДА ОБХОДИ.

- ДАЙ МУ - ПРЕСЕЧЕ ВТОРАТА, - ДАЙ МУ КРЕПКИ КРИЛА НА ДУХА: В МИНАЛОТО ДА СЕ ВРЪЩА, В БЪДЕЩЕТО ДА ПРЕХВРЪКВА - НАД ВСИЧКО, ВЪЗМОГНАТ ДА ВЛАДА И РЕДИ...

- НЕКА! - ПРЕКЪСНА ТРЕТА ПРИПРЯНО. - НО ЕДНО САЛ ДА НЕ МОЖЕ: ВЪН ОТ СЕБЕ ДА ИЗЛЕЗЕ. В КОЖАТА СИ ДА СЕ ПРАЖЕ. И НА НЕБОТО ДА СЕЩА ПАК ЗЕМЯТА.
КОЖАТА МУ ДОРИ ДА ЗАГНИЕ, ПРОПИСКА И СЕ ПОКРИЕ В СТРУПЬЕ, В НЕЯ ДА СИ ОСТАНЕ, ПАК И ПАК ВЕТРОВЕ ДА ГОНИ.

СЯКАШ, ДОСЕТИЛ СЕ НАСЪН, ОТРОКА СЕ СЕПНА, РАЗПЛАКА. СТАРА БАБА СЕ ОТДЕЛИ ОТ ТРАПЕЗАТА, ПРЕКРЪСТИ ГО И ПАК СЕ ВЪРНА ПРИ ГОСТИТЕ ДА ПРИКАЗВА СВОИТЕ РАЗПРАВИ.

А ОРИСНИЦИТЕ ВЕЧЕ ХУКНАХА ПРЕЗ КОМИНЯ И ОТНОВО ПОЛЕТЯХА ПРЕЗ ЯСНАТА НОЩ.

ПОД СРЕБЪРНОТО БУЛО НА МЕСЕЦА СЕ МЪДРЯТ ДЪРВЕСАТА ОКОЛО КЪЩИ.

НО ЕЙ, ВЕТРЕЦ ПОЛЪХНА ОТ РЕКАТА И НИСКО ПРИВЕДЕ ЛИСТА ПРЯСНАТА МАЛИНА, ОТВЪД ПРЕЗ СПЛЕТЕНИ ХРАСТЬЕ СЕ ЛЪСНА ЗЛАТНА ЯБЪЛКА - И БЕЗМЪЛВНО СЕ СПОТАИХА ПАК, И ЗАДРЯМАХА.

Петко Тодоров