Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПОЕМА - ЗИМНО ТЕГЛО

                ЗИМНО ТЕГЛО

       СРЕЩУ СЕЗОНА, КОЙТО РОНИ
ЛИСТАТА ТЪЙ, ЧЕ ВСИЧКИ КЛОНИ
СТЪРЧАТ БЕЗ ТЯХ.
СЕЗОНА, В КОЙТО ИЗЖИВЯХ
ЖЕСТОКА БЕДНОСТ, СТУД И СТРАХ,
СЕЗОНА „ЗИМА",

       ВЪВ КОЙТО ЗЛИ НЕСГОДИ ИМА -
Е СТРАННАТА И ЛОША РИМА
НА МОЯ СТИХ.
СЪС СЛАБА ПАМЕТ СЕ РОДИХ
ПАРИ, ИМОТ НЕ НАСЛЕДИХ
И ЩОМ ПОВЕЕ,

       НАПРАВО В ЗАДНИКА МИ ВЕЕ,
НЕ ЗНАМ ЗАКЪТАНО КЪДЕ Е,
ТА ВСЕКИ ДЕН
ОТ ВЯТЪРА СЪМ ВКОЧАНЕН;
ТЕГЛОТО ВИНАГИ Е В МЕН,
ПО ВСЯКО ВРЕМЕ

       СИ ИМАМ СВОЕ ЖЕЖКО БРЕМЕ.
ПАРА ЩОМ ВИДЯ, ЩЕ Я ВЗЕМЕ
ТОВА ТЕГЛО,
ТА БЕДНОСТТА С УПОРСТВО ЗЛО
МЕ МЪЧИ И НЕ БИ МОГЛО
ЗЛИНА ТАКАВА

   ДА СЕ ОБТЕГНЕ - ТЯ ОСТАВА
И В СТУД, И В ЗНОЙ... СЪНЯТ ЗАБРАВА
НЕ БИ МИ ДАЛ,
СЪБУЖДАМ СЕ, ЕДВА ЗАСПАЛ.
НЕ ЗНАЯ СВОЯ КАПИТАЛ -
И КАК, КАЖЕТЕ,

       ДА ЗНАЯ НУЛА? БОГ ЗАЕТ Е
МУХИ ДА МИ ИЗПРАЩА ЛЕТЕ
СЪС ЧЕРЕН ЦВЯТ,
А ЗИМЕ С ТОЯ ГРЕШЕН СВЯТ
МИ ПРАЩА БЕЛИ - НЕПОЗНАТ
МИ Е ПОКОЯ;

       ПОНЯКОГА ПОПЯВАМ В ЗНОЯ,
НО СЕКВА ВСЯКА ПЕСЕН МОЯ -
СЛЕД ПЪРВИ СНЯГ.
КАТО СИ НЯМАМ ДОМ И ПРАГ,
СВЕТЪТ СЪВСЕМ НЕ МИ Е ДРАГ.
СЕБИЧНО ВСЕКИ

       ВЪРВИ ПО СВОИТЕ ПЪТЕКИ.
ОПИТАХ И СЪС СРЕДСТВА ЛЕКИ
И С ХИТРИНИ
ДА ПРЕЖИВЕЯ В ЛОШИ ДНИ,
НО КОЙ ЧОВЕК ЩЕ ПРОМЕНИ
СЪС УМ СЪДБАТА?

       БЕЗСПИРНО СЕ ВЪРТЯТ НЕЩАТА
В ПОРЕДИЦА НЕОПОЗНАТА...
ХИТРЕЦЪТ СТАР,
НА ЗАРОВЕТЕ ГОСПОДАР,
ЗА МЕН ОТРЕЖДА МАЛЪК ЗАР;
НА МЕН СЕ ПАДА

       ВСЕ ЗАР, ОТ КОЙТО ДА СЕ СТРАДА,
ВСЕ ЗАР МЕ МЪЧИ БЕЗ ПОЩАДА
И МЕ УБИ
СЪС НАЙ-НЕЩАСТНА, МОЖЕ БИ,
ИЗМЕЖДУ ВСИЧКИТЕ СЪДБИ;
НАКРАЙ МИ ВЗЕХА,

       КАТО ВЕНЕЦ НА НЕУСПЕХА,
ПОСЛЕДНАТА БЕДНЯШКА ДРЕХА
ЛЪЖЦИТЕ ЗЛИ.
ИЗМАМНИ ВРЕМЕНА, НАЛИ!
ПЕЧАЛБА НИКОЙ НЕ ДЕЛИ,
СДОБИХ СЕ САМО

       С БЕДНЯШКОТО ТЕГЛО ГОЛЯМО
ПРЕВИЛО СЛАБОТО МИ РАМО.
СЪС МЕН ВЪРВИ
РОЯК БЕДИ, И ТО КАКВИ!
НЕ ЩЕ СЕ ОТЪРВА, УВИ.
АКО ДОКРАЯ

       МЕ МЪЧИ БЕДНОСТ КАТО ТАЯ
И ЗАРЪТ МЕ ПРЕСЛЕДВА - ЗНАЯ,
ЩЕ КАЖА: НЕ!
ИГРАТА ВСИЧКО МИ ОТНЕ
И ЩЕ ПРЕСТАНА АЗ ПОНЕ
ДА ХВЪРЛЯМ ЗАРА,

       ЧЕ ИНАК КЛОПКАТА МУ СТАРА
И СЛЕДВАЩ ДЪЛГ ЩЕ МИ ДОКАРА,
А СЕТНЕ - НОВ,
СЛЕД КОЙТО УДАР ПО-СУРОВ
ДА СЕ ПРИТУРИ Е ГОТОВ.
СТУДЪТ НЕ ПИТА,

       ВЪРХУ ПЛЪТТА МИ НЕПОКРИТА
ТАКА БЕЗМИЛОСТНО ВРЪХЛИТА,
ЧЕ ПЛАЧА ЧАК,
ТЕГЛОТО Е ПРИ МЕНЕ ПАК
И ДА ИЗБЯГАМ НЯМА КАК!
СЪСЕД, РОДНИНА,

БЕЗУМНО ВСЕКИ МЕ ОТМИНА.
ЕДИН МИ КАЗА: „ХИТРОСТ ФИНА
ТИ ТРЯБВА, БРАТ.
В ДЕНЯ ПРЕД НЯКОЙ ПРАЗНИК СВЯТ
ИДИ ПРИ ПРОДАВАЧ НА ПЛАТ;
КАЖИ ОБАЧЕ,

ЧЕ СИ ОСТАНАЛ БЕЗ ПЕТАЧЕ.
ЩОМ ТОЙ ГРИЖОВЕН ПРОДАВАЧ Е,
ВЕДНАГА С ЯД
ЩЕ ТЕ ИЗПЪДИ; ТИ НАЗАД
ВЪРНИ СЕ - НЕКА СТАР И МЛАД
ДА ВИДЯТ, НЕКА

ПОВИКАТ СТРАЖА, ТИ ПОЛЕКА
ИМ ОБЯСНИ... „ПУСНИ ЧОВЕКА,
СТРАЖАРЮ, СПРИ!" -
ТАКА ЩЕ КАЖАТ, А ДОРИ
ЩЕ ТИ ПОДХВЪРЛЯТ И ПАРИ..."
И СЕ ПОДСМИВА...
СЪВЕТИТЕ ИМ СА ТАКИВА;
НЕ МОГА ТЪЙ...

Превод от френски:
Пенчо Симов