Блогът на ambroziia Ви очаква! :: САМОЛЕТЪТ ЗАКЪСНЯВА

                               САМОЛЕТЪТ ЗАКЪСНЯВА

       СЪБРАНИ НА ЛЕТИЩЕТО ВЪРХУ КОЕТО СИПЕ ПЛАМЪК
И НИ СЪБАРЯ СЛЪНЦЕТО И В ПОТ НИ ДАВИ -
ОТДАВНА ТРЯБВАШЕ ДА ОТЛЕТИМ ОТТУК И ДА СЕ МАХНЕМ...
НО САМОЛЕТЪТ ЗАКЪСНЯВА, САМОЛЕТЪТ ЗАКЪСНЯВА.

       ДА БЯХА СЕ ПОКАЗАЛИ ПОНЕ В ЗАПАЛЕНИЯ ВЪЗДУХ
ИЗЛЪСКАНИТЕ МУ КРИЛА - ДА ЗНАЕМ ЧЕ ГО ИМА.
РАЗГЪРДИЛ ЧЕРНИЯ СИ ФРАК, НАПРАЗНО ГАРВАНЪТ СЕ БЪХТИ
ДА ИЗКОПАЕ ДУПКА, ПРЕЗ КОЯТО ТОЙ ДА МИНЕ.

       ПРОМИВАМЕ ЧЕРВАТА СИ С КАФЕ И ЧОПЛИМ НОВИНИТЕ.
И ШОКОЛАДА СЕ ТОПИ - ДЕЦАТА ПЛАЧАТ СЪС СЪЛЗИ КАФЯВИ.
ИЗПРАТИХМЕ ДАДАЛ И НЕГОВИЯ СИН ИКАР, НО НИКОЙ
НЕ СЕ Е ВЪРНАЛ ДА НИ КАЖЕ ЗА КАКВО СЕ БАВИ.

       ОБАДИ СЕ ОТ НЯКЪДЕ ПИЛОТА, САМО ЗА ДА ОБЕЩАЕ,
ЧЕ НИ ОЧАКВА ДРУГ ЖИВОТ - И ПОВЕЧЕ НЕ ЧУХМЕ.
И СИ ПРЕДСТАВЯМЕ СЕГА, ПОЛИТНАЛИ КЪМ РАЯ,
КАК НАШИТЕ ДУШИ СЕ СПУСКАТ С БЕЛИ ПАРАШУТИ.

       В СЪСЕДНИТЕ ЛЕТИЩА, ОТ КОИТО НИ РАЗДЕЛЯТ МРЕЖИ,
ИЗЛИЗАТ ВСЕКИ МИГ - НЕБЕТО ЩЕ СЪБОРЯТ...
А НИЕ КЪСАМЕ БИЛЕТИТЕ, ДОКРАЙ ИЗГУБИЛИ НАДЕЖДА,
И ЧАКАМЕ НОЩТА - КАТО ДОБИЧЕТА ПОКОРНИ.

       НАВЯРНО ЩЕ ПРИСТИГНЕ ТОЙ И КАКТО АНГЕЛ СЕ ВЕСТЯВА,
ЩЕ ТИЧАТ СТАРЦИТЕ ПОДИР КРИЛАТА МУ ПРИВЕДЕНИ...
НО МЕНЕ НЯМА ДА МЕ ИМА - МОЯТА ГЛАВА ТОГАВА
ЩЕ БЪДЕ КЪЩА НА ЩУРЦИТЕ - С КАМЪЧЕТА ОБЗАВЕДЕНА...



Борис Христов