Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПУШКИНОВИ ЕПИГРАФИ

   ПУШКИНОВИ ЕПИГРАФИ

       I. Пак ли ме тревожиш ти?
И какво си?...
„Стихове, съчинени по време
на една безсънна нощ"

       ВНИКНАХ В СКРИТАТА ИДЕЯ,
ДРУГ ДАНО Я ПРОДЪЛЖИ.
ТИ ПОНЕ, КАК ДА ЖИВЕЕ -
НА ПОТОМЪКА КАЖИ -

       ЗА НЕБЕТО ИЛИ ХЛЯБА,
ЗА СУЕТНИЯ ЛИ ДЕН;
ИЛИ СЛОВО ЩЕ МУ ТРЯБВА
НА ВЪРВЯЩИЯ СЛЕД МЕН?

       ПОД ПРОЗОРЕЦА РЕКАТА
НА ЗАБРАВАТА ТЕЧЕ,
ТАЙНАТА НА БЪДНИНАТА
И ЗАМАЙВА, И ВЛЕЧЕ.

       АЗ КРЕЩЯ, А ТОЙ НЕХАЕ
ЦЯЛА НОЩ СВЕЩТА ТРЕПТИ,
СЯКАШ ПИШЕ ОТ БЕЗКРАЯ:
„ПАК ЛИ МЕ ТРЕВОЖИШ ТИ?"

       И НЕ СТРУВАМ ДУМА ДАЖЕ
В НЕГОВИТЕ РЕДОВЕ -
ДУМАТА СИ ТОЙ ЩЕ КАЖЕ
МОЖЕ БИ СЛЕД ВЕКОВЕ.

       БОЖЕ МОЙ, НИМА ЩЕ МИНА
КАТО НЕГО КРАЙ ЦЕЛТА:
ОТ ЖИВОТ - В ЖИВОТ МЪРЦИНА,
БЕЗ ДА СТИГНА СЪЩНОСТТА?

II.
Като божествено видение,
като самата красота...
                                 „К..."

       ТЪЙ КАКТО В ЯМАТА ПОЗНАТА
И ОНЗИ ПЛЕННИК НА КАВКАЗ -
ОТ ГЛИНАТА НА НИЩЕТАТА
ИГРАЧКИ ДЕТСКИ ПРАВЕХ АЗ.

       И НЕИЗПЕЧЕНИ, ТЕ ВСИЧКИ
СЛЕД ЧАС СТРОШЕНИ СА БИЛИ -
КОЗЛЕТА, АГЪНЦА И ПТИЧКИ,
КАМИЛКИ, ЗАЙЦИ И ПЕТЛИ.

       ОТГОРЕ ХВЪРЛЯХА ДЕЦАТА,
ТЪЙ КАКТО В КЛЕТКАТА НА ЗВЯР,
ТРОХИ ОСКЪДНИ ЗА ОТПЛАТА
НА ТЪЙ НЕТРАЙНИЯ МИ ДАР.

       ПРИСПАЛ ТРЕВОГАТА, ЗАБРАВЯХ
НА МАМА ПЕСНИТЕ ДОРИ,
НО ЧУДНИЯ БРЪТВЕЖ ДОЛАВЯХ
И МИСЪЛТА МУ СЕ РАЗКРИ.

       ЖИВЕЕХ СМЪТНО, НО СПАСЕНИЕ
ДОЙДЕ ЗА МОЯ ДУХ СЛОМЕН -
КАТО БОЖЕСТВЕНО ВИДЕНИЕ
ЯВИ СЕ МУЗАТА ПРЕД МЕН.

       И СТЪЛБА СПУСНА МИГНОВЕНО
И МЕ ИЗВЕДЕ ВЪВ СВЕТА -
ПРОСТИ СЪРДЕЧНАТА МИ ЛЕНОСТ,
МАКАР ЕДВА ПРЕД СТАРОСТТА.

III.
И всеки път, щом почвам
да отключвам сандъка си...
           „Скъперникът рицар"

       В МАГАЗИНА И МЕН СА ОБРАЛИ -
МОЯТ ГРОШ Е ПО-НУЖЕН НА ДРУГ.
НО КАКВИ ПО-ГОЛЕМИ ПЕЧАЛИ
СЪМ ИЗПИТВАЛ В ЖИВОТА ДОТУК!

       В ТАЗИ РАДОСТНА, СНЕЖНА ВСЕЛЕНА,
СЪС ЗВЕЗДИ ОТ СИЯЕН ЕЛМАЗ,
В МЕНЕ СТРЕЛЯХА, СЯКАШ В МИШЕНА,
И ДУХА МИ ПРЕСЛЕДВАХА С БЯС.

       ИЗРАНИХА ТЕ МОЕТО ТЯЛО,
БЕЗ ДА ВЗЕМАТ ДОРИ И КИНЖАЛ,
А СЪРЦЕТО МИ БЕШЕ РАЗЯЛА
СКЪПОЦЕННАТА РЕВНОСТ БЕЗ ЖАЛ.

       КЛЕВЕТАТА РАЗСТИЛАШЕ СИНИ
ТЮРКОАЗЕНИ МРЕЖИ В НОЩТА,
ЦАРСКИ ЩЕДРО МЕ ЛЪЖАТ ГОДИНИ,
НАЙ-ДОБРИТЕ ОТ ВСИЧКИ В СВЕТА.

       ХЛЯБ ДА ИМА. БОГАТСТВО И СЛАВА
НЕ ЗАКЛЮЧВАМ В САНДЪЦИТЕ АЗ.
И НЕ ЗНАЕ СЪДБАТА ЛУКАВА,
ЧЕ С ПОДАРЪКА ДАДЕ МИ ПРАВО
НА СВОБОДЕН И ПРАВЕДЕН ГЛАС.

IV.
Пей ми как живяла птица
зад далечните моря...
                „Зимна вечер"

       НО ЗАЩО ПОЕ ТИ РИСКА -
НЕ ОТ БОЖИЯ ЧЕРПАК,
А ОТ НАШИЯ ПОИСКА
ТИ, ДУША, ДА ПИЕШ ПАК?

       А И ТЯЛОТО ЧОВЕШКО
Е ПОДСЛОН НЕСЪВЪРШЕН.
НЕ ВЛЕТЯ ЛИ ТИ ПО ГРЕШКА
ТЪЙ УВЕРЕНО ВЪВ МЕН?

       ЩЕ ОТПАДНЕ МОЙТО ТЯЛО -
ТАЗИ СЛАБА ТЛЕННА ПЛЪТ.
И ЩЕ ЛИТНЕШ - ПТИЦА БЯЛА -
ПО ОБРАТНИЯ СИ ПЪТ.

       НО КОГАТО ТЕ ЗОВЕШЕ
БИТИЕТО В ТЕЖЪК ДЕН,
НЕПОСИЛНО ТЕЖКО БЕШЕ
ТВОЙТО БРЕМЕ И ЗА МЕН.

       МОЖЕ И ТАКА ДА СТАНЕ,
ЧЕ СЛЕД ПОЛЕТА В НОЩТА
ДА СТОИШ С КРИЛА ПРИБРАНИ
ПРЕД ЗАКЛЮЧЕНА ВРАТА.

       НО ЗАПЕЙ ПАК НА ЗЕМЯТА
ПИ ТЪЙ ДЪЛГО ОТ СКРЪБТА,
КАК СЕ ВПИВАШЕ ИГЛАТА
СМЪРТОНОСНО ВЪВ ПЛЪТТА.

       ПЕЙ - ТИ, СКИТНИЦЕ ПРЕДИШНА,
БЕЗ ТРОХА ПРЕД ТОЗИ ПРАГ,
ПЕЙ КАК ЦЪФНАЛАТА ВИШНА
Е ПОКРИЛ САВАН ОТ СНЯГ,

       КАК ЗАД ЗРЯЛАТА ПШЕНИЦА
ЛЕДЕНИ ЗЪРНА ПЛЮЩЯТ.
ДАЖЕ ВРЕМЕТО ДА СПРАТ,
ПЕЙ, НАЛИ СИ ТИ ПЕВИЦА,
ПЕЙ, ДУША, ЩЕ ТИ ПРОСТЯТ!...



Превод от руски:
1. Любен Любенов
2. Георги Джагаров
3. Кирил Кадийски
4. Радой Ралин