Блогът на ambroziia Ви очаква! :: МАРСИЛИЯ

                                           МАРСИЛИЯ

       БЕЗРАДОСТНО ЗАЛУТАН, СЛИСАН В УЛИЧНИЯ ШУМ,
В ЗАГАДКИ СКРЪБНИ ПОТОПЕН, БЕЗСИЛЕН   И ОТЧАЯН,
НА ТОЯ СТРАШЕН ГРАД - НА ВСИЧКИТЕ ПОРОЦИ ДРУМ -
ГЪРМЕЖЪТ И МИАЗМИТЕ АЗ НАБЛЮДАВАХ СМАЯН.

       СЛЕД ТАЯ ВЪРВОЛИЦА НЕ РАЗБИРАХ АЗ ЩО ДИРЯ!
КАТО ВЪЛНА НАХЛУВАШЕ В МОЯТА ДУША
ОГРОМНА СКРЪБ - И МИСЛЕХ - ЗВЯР ДА МЕ СПОДИРЯ
НА ВСЯКА СТЪПКА, БЕЗ ДА ЗНАМ С КАКВО ДА СЕ ТЕША.

       КЪДЕТО ДА ПОГЛЕДНА - ВИЖДАХ МЪКА И РАЗВРАТ.
ЗЕМЯТА ТУК, СА НЯКОГА ТЪПКАЛИ ФИНИКИЙЦИ.
ГОДИНИ ХИЛЯДИ СА МИНАЛИ - И ТОЯ ГРАД
ДО ДНЕС Е ПЪЛЕН ОЩЕ СЪС ТЪРГОВЦИ И УБИЙЦИ.

       НЕБЕТО Е НАД УЛИЦАТА КАТО ЗВЕЗДНА ЛЕНТА,
НО НИКОЙ ВЗОР НЕ ВДИГА! СРЕД НАХАЛНИ СВЕТЛИНИ
ИЗ КРЪЧМИТЕ УТЕХА ВСИЧКИ ДИРЯТ ВЪВ АБСЕНТА
ИЛИ В СМЕХА РИДАЮЩ НА ПРОДАЖНИТЕ ЖЕНИ.

       ГОЛТАЦИ МРАЧНИ НЯКЪДЕ ПОДЕМАТ ПЕСЕН ЗЛА -
НАБАТ НА СМЪРТНО ОТЧАЯНИЕ СЪС ЗВУЦИ МЕДНИ.
ДОВОЛНИЦИ ТУК ВЕСЕЛИ И ТЪПИ, ТАМ - ТЕГЛА,
СЪРЦА СВИРЕПИ, А ПЪК ТАМ ДВЕ ЛЕЗБИАНКИ БЛЕДНИ,

       ПРИТИСНАТИ ЛЮБОВНО, МИЛОСЪРДЬЕ И УТЕХА
ЕДНА ОТ ДРУГА ПРОСЯТ... И ПОДОБНО НА КОШМАР,
ЖЕСТОКИ, ГНЕВНИ МИСЛИ ВЪРХУ МЕНЕ ВРЪХЛЕТЕХА;
ТЪЙ РАВНИ БЯХА НЕГО ДЕН И РОБ, И ГОСПОДАР!

       АЗ БЯХ ПРЕСИТЕН ТОЯ ДЕН НА ВСИЧКИ СУЕТИ.
АЗ МИСЛЕХ ВСИЧКИ СКЪРБИ И ВЕСЕЛИЯ ПРИТВОРНИ -
И БЕЗ НАДЕЖДА НЯКОЙ БРАТСКИ ДА МЕ ПРИЮТИ,
КРЪСТОСВАХ БЛЕДЕН УЛИЦИТЕ ТЪЖНИ И ПОЗОРНИ,

       СРЕД ЛЕДЕНО РАВНОДУШИЕ ИЗГУБЕН КАТО В БЕЗДНА...
ЖИВОТЪТ МИ СЕ СТРУВАШЕ ТОГАЗ ПОЧТИ КАТО ПОРОК,
А МОЯТА ДУША ТАКА НЕЛЕПО БЕЗПОЛЕЗНА,
ЧЕ МИСЪЛТА ЗА СМЪРТ МЕ БЛАЗНЕШЕ КАТ БЛЯН ВИСОК.

       ВНЕЗАПЕН ЛЪХ НА ГОРЕСТ И ДЕНЯТ МИ ОМРАЧИ,
И СКЪПОЦЕННИТЕ СЪКРОВИЩА НА ПАМЕТТА МИ.
ДОРИ НЕ ИСКАХ ДА СИ СПОМНЯ МИЛИТЕ ОЧИ
НА МОЯТА ДРУГАРКА, НИ ПЪК ОНЯ СЪН, ЩО МАМИ

       СЪРЦЕТО МИ СЪС БЪДЕЩЕ - И НЕУМОРНО БУДИ
УСЪРДИЯ У МЕНЕ, ЗА ДА МЪКНА ДЕН СЛЕД ДЕН
КЪМ ПРОПАСТИТЕ НА НОЩТА... И ВСИЧКИ ЖАЛБИ ЛУДИ
ЗА ЩАСТИЕ КАК ГАСНАТ, ВИЖДАХ С ПОГЛЕД УМОРЕН.

       А СКЪП МИ Е ЖИВОТЪТ МЕНЕ! МИЛИТЕ НЕЩА
НА МИНАЛОТО ИЛИ ПЪК НА ДНИТЕ, ЩО ЖАДУВАМ,
ЛАЗУРЪТ ДРЕВЕН И МЕЧТИТЕ СКЪПИ НА НОЩТА,
ЖЕНАТА НЕЖНА, НА КОЯТО УСТНИТЕ ЦЕЛУВАМ.

       ПОСРЕЩАЛ СЪМ ГИ С РАДОСТ ВИНАГИ СЪРДЕЧНА.
КОГАТО ПЪК СЕ ВИЖДАХ МОРЕН И УНИЛ,
ДОВОЛНО БЕ МИ МЕН, УСМИВКА НЯКОЯ ДАЛЕЧНА
ИЛИ ДОРИ СЛУЧАЕН ДЪХ - НА РОСЕН КАРАМФИЛ...



Димитър Бояджиев