Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ВЪПРОС КЪМ НЕБЕТО

             ВЪПРОС КЪМ НЕБЕТО

       АЗ ЦЯЛА ЗИМА ЧАКАХ ТОЗИ ГРЪМ!
ПРЕКРАСЕН ГРЪМ - В СЪРЦЕТО МЕ УМЕРИ!
ВЪВ ЧЕРНИТЕ НЕБЕСНИ КАРИЕРИ
ИЗБУХНА ЖЪЛТ БАРУТ И ПОТРЕПЕРИ
ЗЕМЯТА, СЕПНАТА ОТ ЗИМЕН СЪН.

       И ЕТО ГО ДЪЖДЪТ: ГРАМАДА ЖИВА
ПЪЛЗИ КЪМ НАС... ОТ ОБЛАКА ОГРОМЕН
СЛЕД ЧАС ОСТАВА САМО МАЛЪК СПОМЕН
И КЛОН ОТ ЯБЪЛКА - НА ДВЕ ПОЛОМЕН,
И РАДОСТТА, ЧЕ НЕЩО СИ ОТИВА.

       НЕ МЕ БОЛИ ЗА ЗИМАТА. НАПУК!
ЗЕМЯТА ПЛУВА ВЪВ ОМАРА ЗЛАТНА,
А СРЕД ГАЛАКТИКАТА НЕОБЯТНА,
ОТВОРИЛО СЕРГИЯТА СИ ЛЯТНА,
ПРОДАВА СЛЪНЦЕТЕ ШЕКЕР-ПАМУК.

       О, КОЛКО СВЕТЛИНА ВЪВ ДЕН ТАКЪВ
И КОЛКО СИЛА! МЛАДА И НЕБРЕЖНА
НАВРЕД ШУМИ ВОДА СНЕГОТОПЕЖНА.
ЗАВРЯЛА, ЕРОТИЧНА И КОПНЕЖНА
ШУМИ ВЪВ НАС ВЪЗБУДЕНАТА КРЪВ.

       СВЕТЪТ Е ДРУГ, СВЕТЪТ Е МЛАД И НОВ
И ПРОСТО ТИ СЕ ИСКА ДА ЦЕЛУВАШ,
ДА БЪДЕШ НЕЖЕН, ВОЛЕН И ПРАЗНУВАЩ,
ДА СИ ЧОВЕК, НО ВЕЧНО-СЪЩЕСТВУВАЩ,
ДА БЪДЕШ ВЛЮБЕН И ДА СИ ЛЮБОВ.

       ЗАТУЙ, ПИЯТ ОТ СВОЯ ВЪЛЧИ ГЛАД
ЗА ПОВЕЧЕ ЖИВОТ И КРАСОТА
ТЕ ПИТАМ, БОЖЕ МОЙ, СЪС ВСЕ УСТА:
„О, БОЖЕ МОЙ, ВЪВ ТОЗИ ХУБАВ СВЯТ
КАЖИ МИ: ЗА КАКВО НИ Е СМЪРТТА!"...

Ивайло Балабанов