Блогът на ambroziia Ви очаква! :: СТАРА ПЕСЕН НА МЛАДИ ГОДИНИ

   СТАРА ПЕСЕН ОТ МЛАДИ ГОДИНИ

       ЗНАЕХ, ЧЕ ЗА РОЗА НЕ КОПНЕЯ -
РОЗА ЗА МЕН   ДОЙДЕ В ЛЕСА ГОЛЯМ;
РАЗГОВАРЯХМЕ ТОГАВА С НЕЯ,
ЗА КАКВО ЛИ - ВЕЧЕ АЗ НЕ ЗНАМ.

       БЯХ СТУДЕН КАТО ОТ МРАМОР ЛЕДЕН,
И РАЗСЕЯНО МЪЛВЯХ БЕЗСПИР
ЗА ЦВЕТЯ В ПРОСТОРА НЕОБГЛЕДЕН;
ТЯ С ОЧИ ШЕПТЕШЕ: „А ПОДИР?"

       ПЕРЛИ НИ ПРЕДЛАГАШЕ РОСАТА,
А ЧАДЪРИ - ЕДРИТЕ ЛИСТА;
КРАЧЕХ, СЛУШАХ КОСА В ДЪРВЕСАТА,
В СЛАВЕИТЕ ВСЛУШВАШЕ СЕ ТЯ.

       НА ШЕСНАЙСЕТ БЯХ, С БЕЗСТРАСТНА ПОЗА,
ТЯ - НА ДВАЙСЕТ, С ПОГЛЕД ЗАСИЯЛ.
СЛАВЕИТЕ ПЕЕХА ЗА РОЗА,
КОСЪТ МЕ ОСВИРКВАШЕ БЕЗ ЖАЛ.

       РОЗА, С БУЗИ В ПЛАМ ПОРУМЕНЕЛИ,
НЕЖНА ДЛАН ПРОСТРЯ В КРАСИВ ЗАМАХ,
ЗА ДА НАБЕРЕ ЧЕРНИЦИ ЗРЕЛИ,
АЗ РЪКАТА БЯЛА НЕ ВИДЯХ.

       БЛИКАШЕ ПОТОК И СВЕЖА ПЯНА
ПО ТРЕВАТА ПРЪСКАШЕ РОСА;
ВЛЮБЕНА, ПРИРОДАТА ЗАСМЯНА
ДРЕМЕШЕ ДАЛЕЧ НАКРАЙ ЛЕСА.

       РОЗА СЕ СЪБУ И ПОРИВИСТА,
С ТРЕПЕТА КРАСИВ НА ОНЗИ ЧАС,
СТЪПИ ЛЕКО ВЪВ ВОДАТА ЧИСТА;
НЕ ВИДЯХ КРАЧЕТО БЯЛО АЗ.

       НЕ НАМИРАХ ВСЕ КАКВО ДА КАЖА;
СЛЕДВАХ Я ИЗ ТИХАТА ГОРА,
ТЯ МИ СЕ УСМИХВАШЕ И ДАЖЕ
СИ ВЪЗДИШАШЕ, АЛА НЕ СПРЯ.

       КОЛКО Е КРАСИВА, ЗАБЕЛЯЗАХ
ЧАК ИЗВЪН ЗАГЛЪХНАЛИЯ ЛЕС.
„ДА НЕ МИСЛИМ ЗА ТОВА!" - МИ КАЗА.
НО ЗА НЕЯ МИСЛЯ - И ДО ДНЕС...



              Превод: Пенчо Симов