Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ИЗ „ПЕСНИ НА ТРЪСТИКАТА"

   ИЗ „ПЕСНИ НА ТРЪСТИКАТА"

1. ТЪНЕ СЛЪНЦЕ В ДАЛНИНИТЕ
И ЗАМИРА МОРНИЙ ДЕН.
КРОТКО СВЕЖДАТ СЕ ВЪРБИТЕ
НАД КРИСТАЛНИЙ ВИР СТУДЕН.

       ЛЮБОВТА СИ В МЛАДИНИТЕ
НАСЪЛЗЕН НАПУЩАМ АЗ,
ТЪЖНО ШЕПНАТ ТУК ВЪРБИТЕ
И ТРЕПТИ РАЗВЕНИЙ САЗ,

       НА СКРЪБТА МИ В ТИШИНИТЕ
ТИ, ДАЛЕЧНА, БДИШ ВСЕГДА,
КАКТО ТУКА ПРЕЗ ВЪРБИТЕ
БДИ ВЕЧЕРНИЦА - ЗВЕЗДА.

2.
ТЪМНО. ОБЛАЦИТЕ СКИТАТ.
ДЪЖД НЕСПИРЕН ЗАРЕДИ,
И БЕЗДОМНИ ВИХРИ ПИТАТ:
- ВИР, ДЕ ТВОИТЕ ЗВЕЗДИ?

       НА ОТБЛЯСЪЦИ СТЪМЕНИ
ДИРЯТ ПРИТАЕНИ ЗОВ.
НЯМА ДА ИЗГРЕЙ НАД МЕНЕ
НИВГА ТВОЯТА ЛЮБОВ.

3.
СЕТЕН СЛЪНЧЕВ ЗРАК,
БРОДЯТ ВРЕДОМ ТМИ,
А КАК БОЛНО ПАК,
БЛИЗКИЙ ЛЕС ШУМИ!

       МЪЛНИИ БЛЕСТЯТ
ЛУДО ВСЕКИ МИГ -
ТЕХНИЙ ТЛЕНЕН ЛИК
ТРЪПНЕ В МОЯ ПЪТ.

       ВОЛНИЙ ВИХЪР ВЕЙ
В ТЪЖНИ НЕБЕСА -
ВИЖДАМ КАК ПИЛЕЙ
ТВОЯТА КОСА.

4.
ЩОМ НАД ГЛЪХНАЛИ ПАДИНИ
ВЕЧЕР НЕЖНА ПРИЛЕТИ,
СРЕД ПУСТИННИТЕ ГРАДИНИ
В МОЯ ДУХ ЖИВЕЕШ ТИ.

       А КОГАТО СЕ ЗДРАЧАВА
НИЗ ПОТАЙНИЙ ГОРСКИ КЪТ
И ПРЪСТТА С ПЕЧАЛ ЗАПЯВА -
МОИТЕ СЪЛЗИ ТЕКАТ.

       СЯКАШ АЗ ЛОВЯ УНЕСЕН
ВСЕКИ ЗВУК НА ТВОЯ ГЛАС -
И ЗАМИРА ТВОЙТА ПЕСЕН
ТАМ ЗАД РАЗЛЮЛЕНИЙ САЗ.

5.
КРОТЪК МЕСЕЦ ОТРАЗЕН Е
ОТ ЗАТИХНАЛИ ВОДИ
И ДО ТРЪСТИКИ ЗЕЛЕНИ
БЕЛИ РОЗИ ТОЙ РЕДИ.

       ГОРЕ ТАМ ЕЛЕН СЕ ВГЛЕЖДА,
В ПОЛУМРАКА НА НОЩТА,
ПТИЦА ПРЕЛЕТЯ - И СВЕЖДА
ВЕЙКИ СРЕБЪРНИ ПРЪСТТА.

       АЗ ВЪРВЯ, НАВЕЛ ГЛАВАТА,
А В СЪРДЕЧНИ ГЛЪБИНИ,
ЧИСТ КАТО МОЛИТВА СВЯТА,
ТВОЯТ СПОМЕН - МИ ЗВЪНИ...

   Превод: Николай Лилиев