Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
13.01.2015 08:04 -
НОЩЕМ - БОРИС ХРИСТОВ
Автор: ambroziia
Категория: Поезия
Прочетен: 491 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.01.2015 08:05
Прочетен: 491 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 13.01.2015 08:05
НОЩЕМ
ЗЕЛЕНА Е НОЩЕМ СЯНКАТА НА НАШЕТО ДЪРВО,
КОГАТО ХВЪРЛИМ ТЕСЛАТА СИ ЕДНО СРЕЩУ ДРУГО,
И КАКТО КРАДЕЦЪТ ИЗЧЕЗВА В УСТАТА НА НЯКОЙ ЗАТВОР,
ТАКА ЗАД ВРАТИТЕ НА ТВОЯТА ПАЗВА АЗ СЕ ИЗГУБВАМ.
ДАЛЕЧЕ ЗАД ХЪЛМА, НА ХИЛЯДИ КРАЧКИ В НОЩТА,
НЯКОЙ РИДАЕ В ТИШИНАТА, НАОКОЛО БУДИ -
ШИРОКОПЛЕЩЕСТА ИДЕ КЪМ НЕГО СМЪРТТА...
НО НИЕ НЕХАЕМ - ДАЛЕЧНАТА СМЪРТ НИ Е ЧУЖДА.
ЛЪЖЕ ТЕ, КОЙТО Е СЕДНАЛ ДО ТВОЕТО РАМО
ДА СКЪРБИ ЗА ЧОВЕКА ОТ ДРУГИЯ КРАЙ НА ЗЕМЯТА,
А НЕ ИСКА ДА ЗНАЕ, ЧЕ В БЛИСКАТА УЛИЦА ДВАМА
ЖЕСТОКО СЕ БЪХТЯТ И НОЖА Е ВЕЧЕ В РЕБРАТА.
ОПОЗНАВАМ СЕГА И ПОСЛЕДНИЯ ЗЪБ НА ЖИВОТА
И С РЪЦЕТЕ СИ МОГА САМО ЕДИН ЧОВЕК ДА ПРЕГЪРНА:
ДА ОСЪМВАМ НАД НЕГО - И ДА НАГЛЕЖДАМ ТЕСТОТО,
КАТО ХЛЕБАРЯ ЧЕРВЕН ДО ПЛАМТЯЩАТА ФУРНА.
И КАКВО Е ТОВА, ЧЕ ВЕДНЪЖ САМОТАТА МИ КАЗА:
„ТЯ Е КРАСИВАТА БРАДВА, КОЯТО ОПИТВАШ НА ПРЪСТА..."
ДОКАТО СЕ СТОПЯ КАТО МАЛКАТА БУЧИЦА ЗАХАР,
ЩЕ ИЗЛИЗАМ С ФЕНЕРА В НОЩТА ДА ТЕ ТЪРСЯ.
АЗ ЩЕ ПАДНА В КАЛТА - НО В РЪКАТА СЪС ЦВЕТЕ.
А КОГАТО СМЪРТТА С БЕЗМОТОРНАТА СВОЯ МАШИНА МЕ ВЗЕМЕ,
ЩЕ ТЕ ЧАКАМ НА ПОСЛЕДНИЯ ЕТАЖ НА НЕБЕТО...
И ОТТАМ ЩЕ РЕШИМЕ НАКЪДЕ ДА ПОЕМЕМ.
Борис Христов
ЗЕЛЕНА Е НОЩЕМ СЯНКАТА НА НАШЕТО ДЪРВО,
КОГАТО ХВЪРЛИМ ТЕСЛАТА СИ ЕДНО СРЕЩУ ДРУГО,
И КАКТО КРАДЕЦЪТ ИЗЧЕЗВА В УСТАТА НА НЯКОЙ ЗАТВОР,
ТАКА ЗАД ВРАТИТЕ НА ТВОЯТА ПАЗВА АЗ СЕ ИЗГУБВАМ.
ДАЛЕЧЕ ЗАД ХЪЛМА, НА ХИЛЯДИ КРАЧКИ В НОЩТА,
НЯКОЙ РИДАЕ В ТИШИНАТА, НАОКОЛО БУДИ -
ШИРОКОПЛЕЩЕСТА ИДЕ КЪМ НЕГО СМЪРТТА...
НО НИЕ НЕХАЕМ - ДАЛЕЧНАТА СМЪРТ НИ Е ЧУЖДА.
ЛЪЖЕ ТЕ, КОЙТО Е СЕДНАЛ ДО ТВОЕТО РАМО
ДА СКЪРБИ ЗА ЧОВЕКА ОТ ДРУГИЯ КРАЙ НА ЗЕМЯТА,
А НЕ ИСКА ДА ЗНАЕ, ЧЕ В БЛИСКАТА УЛИЦА ДВАМА
ЖЕСТОКО СЕ БЪХТЯТ И НОЖА Е ВЕЧЕ В РЕБРАТА.
ОПОЗНАВАМ СЕГА И ПОСЛЕДНИЯ ЗЪБ НА ЖИВОТА
И С РЪЦЕТЕ СИ МОГА САМО ЕДИН ЧОВЕК ДА ПРЕГЪРНА:
ДА ОСЪМВАМ НАД НЕГО - И ДА НАГЛЕЖДАМ ТЕСТОТО,
КАТО ХЛЕБАРЯ ЧЕРВЕН ДО ПЛАМТЯЩАТА ФУРНА.
И КАКВО Е ТОВА, ЧЕ ВЕДНЪЖ САМОТАТА МИ КАЗА:
„ТЯ Е КРАСИВАТА БРАДВА, КОЯТО ОПИТВАШ НА ПРЪСТА..."
ДОКАТО СЕ СТОПЯ КАТО МАЛКАТА БУЧИЦА ЗАХАР,
ЩЕ ИЗЛИЗАМ С ФЕНЕРА В НОЩТА ДА ТЕ ТЪРСЯ.
АЗ ЩЕ ПАДНА В КАЛТА - НО В РЪКАТА СЪС ЦВЕТЕ.
А КОГАТО СМЪРТТА С БЕЗМОТОРНАТА СВОЯ МАШИНА МЕ ВЗЕМЕ,
ЩЕ ТЕ ЧАКАМ НА ПОСЛЕДНИЯ ЕТАЖ НА НЕБЕТО...
И ОТТАМ ЩЕ РЕШИМЕ НАКЪДЕ ДА ПОЕМЕМ.
Борис Христов
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
