Блогът на ambroziia Ви очаква! :: КОЧО

                                 КОЧО

                    Защитата на Перущица

О, ДВИЖЕНЬЕ СЛАВНО, О, МРАЧНО ДВИЖЕНЬЕ,
        ДНИ НА БОРБА ГОРДА, О,   ДНИ НА ПАДЕНЬЕ!
ЕПОПЕЯ ТЪМНА, НЕПОЗНАТА НАМ,
        ЕПОПЕЯ ПЪЛНА С ГЕРОЙСТВО И СРАМ!

ХРАМЪТ БЕШЕ ПЪЛЕН С ДЕЦА И НЕВЕСТИ,
        С ВЪСТАНИЦИ БОДРИ И БАЩИ ЗЛОЧЕСТИ,
КОИТО БОРБАТА В ТЕЗ ЗИДОВЕ СБРА.
        УЧАСТТА СИ ВСЯКОЙ ВЕЧЕ Я РАЗБРА.
ВРЪГЪТ ОТ ТРИ ДЕНЯ НАОКОЛО ХРАМА
        ГЪРМЕШЕ ОТЧАЯН. НИ СТРАХ, НИ ИЗМАМА,
НИ БОЙ, НИ ЗАКАНИ НЯМАХА УСПЕХ.
        БОРЦИТЕ ДЪРЖАХА И НИКОЙ ОТ ТЕХ
ЗА СДАВАНЕ СРАМНО УСТА НЕ ОТВОРИ
        И ЛИЦЕТО ПЪРВИ ДА СИ ОПОЗОРИ.
ОГРАДАТА БЕШЕ ПРИЛИЧНА НА ПЕЩ,
        ЗАДУШЕНА, ПЪЛНА СЪС ВЪЗДУХ ГОРЕЩ
И СЪС ДИМ БАРУТЕН. СВИРЕПИЯТ ГЛАД
        ИЗДАВАШЕ ВЕЧЕ СВОЯ ВИК ПОЗНАТ.
ДЕЦАТА ПИЩЯХА УПЛАШЕНИ, БЛЕДНИ
        ПРЕД МАЙКИ УБИТИ И ТРУПОВЕ ЛЕДНИ.

БОРБАТА КИПЕШЕ ОТВЪТРЕ, ОТВЪН.
        ВЪВ ВСИЧКИТЕ ОЧИ ПЛАМТЕШЕ ОГЪН.
БОЛНАВИ И ЗДРАВИ, БОГАТИ, СЮРМАСИ,
        РУСИТЕ ГЛАВИЧКИ И БЕЛИТЕ ВЛАСИ
ВЗИМАХА УЧАСТЬЕ В ПОСЛЕДНИЯ БОЙ.
        МАЙКАТА МЪЛВЕШЕ: „ЧЕДО! НЕ СЕ БОЙ!"
И ДАВАШЕ СИНУ НАПЪЛНЕНА ПУШКА;
        И СТАРАТА БАБА, ЩО ЕДВАМ СЕ ЛЮШКА,
НОСЕШЕ КУРШУМИ ВЪВ СВОЙТА ПОЛА,
        И МЪЖЪТ, УЧУДЕН, ИМАШЕ КРИЛА;
ОТЗАДИ, ДО НЕГО, ЖЕНА МУ ЛЮБИМА
        ГЛЕДАШЕ АЗЛЪКА ПУПАЛ ДАЛИ ИМА.
ДЕЦАТА ПИЩЯХА, КАТО ЗА ПЪТ ПРЪВ
        ЧУВАХА ГЪРМЕЖИ И ГЛЕДАХА КРЪВ.
И БОЯТ КИПЕШЕ ОТВЪТРЕ, ОТВЪН.
        МНОГО БОРЦИ ХЛАДНИ СПЯХА ВЕЧЕ СЪН
И ДИМЪТ БЕ ГЪСТЪК, И СМЪРТТА НЕ БЕШЕ
        НИ ГРОЗНА, НИ СТРАШНА, И КРЪВТА ШУРТЕШЕ
ИЗ ЖЕНСКИТЕ ГЪРДИ НАМЕСТО МЛЕКО.
        ЛУДОСТ БЕ ПЛАМНАЛА ВЪВ ВСЯКО ОКО.
СТАРЦИТЕ ТЪРЧАХА С ЯРОСТ НА ЛИЦЕ
        И ТЪРСЕХА ПУШКИ С ТРЕПЕТНИ РЪЦЕ ...

ВЪН ВРАГОВЕТЕ ДИВИ,   ПОБЕСНЕЛИ -
        СГАН БАШИБОЗУЦИ ХРАМА НАЛЕТЕЛИ -
ФУЧЕХА, ГЪРМЯХА, НАДАВАХА РЕВ
        И ПАДАХА МЪРТВИ ВЪВ НЕМОЩЕН ГНЕВ.
ГЛАВАТАРЯТ ТЕХЕН, В КРЪВ ТОПЛА ОКВАСЕН,
        НА ТАЗ ЖЪТВА ДИВА ГЛЕДАШЕ БЕЗГЛАСЕН
И СТРАХЪТ НЕВОЛНО ОБЗЕ МУ ДУХЪТ
        ПРЕД ТЕЗ РАИ СЛАБИ, ЩО СЕЕХА СМЪРТ,
И ВМЕСТО МОЛБИ, ПЛАЧ, ПУЩАХА КУРШУМИ.
        ИЗВЕДНЪЖ ДАЛЕКО, НА ГОЛИТЕ ДРУМИ,
ВОЙСКА СЕ ЗАДАДЕ, С ТРЯСЪК, ТИЧЕШКОМ ...
        СГАНТА СЕ ЗАРАДВА, А В БОЖИЯ ДОМ
ДУШИТЕ СЕТИХА ТРЕПЕТ И СМУЩЕНЬЕ,
        КАТО ПРЕД ДЕСНИЦА, ЩО ПРИНАСЯ МЩЕНЬЕ.
БИТКАТА УТИХНА ... РАЗРЕДЯ ДИМЪТ
        И НЯКОЙ ГЛАС ЧУ СЕ, ЧЕ ЕХТИ В ШУМЪТ:
- НИЙ СЕ БИХМЕ, БРАТЯ, СЪС БАШИБОЗУЦИ,
        ЗАЩОТО СА МРЪСНИ, ДИВИ И ХАЙДУЦИ ...
ЕТО ЦАРСКА СИЛА, ДА СЕ ПРЕДАДЕМ!
        - НЕ ЩЕМ! - НЕ! - НЕ БИВА! ПО-ДОБРЕ ДА МРЕМ!
- ПУШКИТЕ СИ ДАЙТЕ! - НЕ! НЕ! - ЩО ДА СТОРИМ?
        - ДА СЕ ПОКОРИМ ЛИ? - МЪЛЧИ! ДА СЕ БОРИМ!
- ПРЕДАТЕЛЯТ КОЙ Е?! ДОЛУ! - ВИКАТ С БЯС, -
        СПОГОДБА НЕ СТАВА МЕЖДУ ТЯХ И НАС!
ЕДНА ЖЕНА ВИКА: „ЧУЙТЕ! СРАМ!" И ПУШНА
        КЪМ ВОЙСКАТА ЦАРСКА И ПАДНА БЕЗДУШНА,
И ГЪРМЪТ РАЗКЛАТИ СМАЯНИЙ НАРОД!
        ТРЕПНА ВСЯКО СЪРЦЕ И ВСЯКОЙ ЖИВОТ,
ОГЪНЯТ ОБФАНА ТИЯ ДУШИ ГОРДИ.
        - ДА СЕ НЕ ВДАДЕМЕ НА ТУРСКИТЕ ОРДИ! -
И ГЪРМЕЖЪТ ПОЧНА, И БОЯТ СЪС ГНЕВ
        ПОДЗЕ СВОЯ СТРАШЕН И ГРОБЕН НАПЕВ,
НО ЙОЩЕ ПО- СТРАШНО И ЙОЩЕ ПО-ГРОБНО.
        И СМЪРТТА ИЗ ХРАМА ФУЧЕШЕ ЗЛОКОБНО.
ОТЧАЯНЬЕ МРАЧНО ЛИЦАТА ВАПЦА,
        МАЙКИ НЕ ПОЗНАХА СВОИТЕ ДЕЦА.
ОТВЪН СРЕЩУ ХРАМА ЗЯПНАЛИ ПУШКАЛА
        ЗАБЪЛВАХА ПЛАМЪК И БОМБИ, И ХАЛА!
И СТЕНИТЕ СТАРИ РАЗЛЮЛЯХА С ЗВУК
        КАТ ВНЕЗАПНИЙ ВЯТЪР ПЛАНИНСКИЯ БУК,
КАТО ТРЪС ПОДЗЕМЕН МНОГАЖДИ ПОВТОРЕН.

ИЗВЕДНЪЖ ВИДЯХА ТАМ ЗИДЪТ СЪБОРЕН.

ПЕРУЩИЦЕ БЛЕДНА, ГНЕЗДО НА ГЕРОИ,
       СЛАВА! ВЕЧНА СЛАВА НА ЧЕДАТА ТВОИ,
НА ТВОЯТА ПЕПЕЛ И НА ТВОЯ ГРОБ,
        ДЕТО ХРАБРО ПАДНА ВЪСТАНАЛИЙ РОБ!
СЛАВА ТЕБ, ЧЕ ТИ СЕ ОДЪРЖА ДО КРАЙНОСТ
        И БОРИ СЕ В ПУШЕК, И ПАДНА СЪС СЯЙНОСТ.
ТИ В БОРБАТА ЧЕРНА И ПРЕД ТУРСКИЙ ГНЕВ
        ИЗДИГА ВИСОКО ТВОЯ СВИЛЕН ЛЕВ,
И ГЛАВА НЕ КЛЮМНА, И МЕЧА НЕ ДАДЕ,
        И ТВОЙТА СВЕТИНЯ СРАМНО НЕ ПРЕДАДЕ,
И НАШТА СВОБОДА ТИ Я ОСВЕТИ,
        И ЗА ТОЛКОЗ ЖЪРТВИ ГОРДО ОТМЪСТИ.
ПОКЛОН НА ТЕБ, ГРАДЕ, ПЕПЕЛИЩЕ ПРАШНО,
        НА БОРБА ЮНАШКА СВИДЕТЕЛСТВО СТРАШНО!
ТВОЙТЕ ЧЕДА БЯХА СИЛНИ В ТРУДНИЙ ЧАС,
        ТВОЙТА ГИБЕЛ БЕШЕ ТЪРЖЕСТВО ЗА НАС,
ЗАЩОТО ТИ ПАДНА СЪС ПАДАНЕ НОВО
        И В НАШТА ИСТОРЬЯ ТУРИ СВЕТЛО СЛОВО.
ЗАЩОТО ТИ БЛЕСНА В СИНИЯ ПРОСТОР,
        СРЕД МНОГОТО ПОДЛОСТ, СРЕД ОБЩИЙ ПОЗОР!
ЗАЩОТО ПРОПАДНА И В ГРОБ СЕ ХАЛОСА,
        СЛАВНО, КАКТО ПРАГА, КАКТО САРАГОСА,
ОБВИТА ВЪВ ПУШЕК, ОКЪПАНА В КРЪВ;
        ЗАЩОТО ТИ - СЕТНЯ - ПРИМЕР ДАДЕ ПРЪВ
КАК ДА МРЕ НАРОДА И НЕ МОЛИ БОГА;
        И НЕ РЕЧЕ: МИЛОСТ! В ОБЩАТА ТРЕВОГА;
И - НИЩОЖНА, ТЪМНА, БЕЗ КРЕПОСТ, БЕЗ МОЩ
        И СЪС ГОЛИ РЪЦЕ, И БЕЗ НИКОЙ ВОЖД,
БЕЗ МИНАЛО СЛАВНО, БЕЗ ПРИМЕРИ СЛАВНИ,
        ЩО МАЛКИТЕ ПРАВЯТ С ВЕЛИКИТЕ РАВНИ,
ТИ С ТВОЙТА СМЪРТ СТРАШНА И ХРАБРИ МОМИ
        КАРТАГЕН НАДМИНА, СПАРТА ЗАСРАМИ.

НО ВОЙСКАТА СКОРО ХРАМА ОКРЪЖАВА,
        ОТВСЯКЪДЕ УЖАС И СМЪРТ ПРИБЛИЖАВА.
И СГАНТА, ОПИТА ОТ ЛАКОМА СТРЪВ
        И ГЛАДНА ЗА БЛУДСТВО, ЗА МЕСО И КРЪВ,
ИЗСКЪРЦА СЪС ЗЪБИ. БОМБИТЕ ТРЕЩЯХА.
        И МОМИТЕ КРАСНИ С ДЕЦАТА ПИЩЯХА.
СЛИСАНИТЕ МАЙКИ С ПОГЛЕД СТРАХОВИТ
        БЛЪСКАХА ГЛАВИ СИ О ГОЛИЯ ЗИД
И ПАДАХА, ДРУГИ - С НАСТРЪХНАЛИ ВЛАСИ
        ВЪВ СВОЙТЕ КОЛЕНЕ ДУШЕХА ДЕЦА СИ.
ВЪВ ТОЯ МИГ КОЧО - ПРОСТИЯТ ЧИЗМАР,
        НАРАНЕН, ОТСЛАБНАЛ И БУНТОВНИК СТАР,
ПОВИКА ЖЕНА СИ - МЛАДА ХУБАВИЦА,
        НА ГЪРДИ С ДЕТЕНЦЕ СЪС ЗЛАТНА КОСИЦА,
И РЕЧЕ: „НЕВЯСТО! ВИЖ НАСТАЯ СЕЧ
        И ПО-ЛОШО НЕЩО ... ТИ РАЗБИРАШ ВЕЧ ...
ИСКАШ ЛИ ДА УМРЕШ?" - И КЛЕТАТА МАЙКА,
        БЛЕДНА, ЛУДА, НЯМА,   И БЕЗ ДА ЗАВАЙКА,
СЛОЖИ СИ ДЕТЕТО С ТРЕПТЕЩИ РЪЦЕ
        И КАТ ГО ЦЕЛУНА В БЯЛОТО ЧЕЛЦЕ,
ЗАСТАНА И РЕЧЕ: „ТО ДА Е ОТЗАДИ!
        УДРЯЙ!" ... И КОЧО НОЖЪТ СИ ИЗВАДИ
КЪРВАВ ИЗ ГЪРДИ Й; И ЧУЧУР ЧЕРВЕН
        БЛИКНА И ЗАТЕЧЕ, И КОЧО ВТРЕЩЕН
ПОГЛЕДНА ДЕТЕТО. ТО ПЛАЧЕШЕ КЛЕТО!
        „МАЙКА ТИ НЕ ЩЕ Е САМА НА НЕБЕТО!"
РЕЧЕ И ЗАМАХНА, КАТО В НЯКОЙ СЪН,
        И ВЪЗВИ ГЛАВА СИ, ПЛАМНАЛА В ОГЪН.
ГЛАВИЦАТА ПАДНА, ТРУПЪТ СЕ ЗАТРЕСЕ
        И КРЪВТА ДЕТСКА С МАЙЧИНТА СЕ СМЕСИ.
И КОЧО ПАК РЕЧЕ: „НЕ ОСТАНА МОЩ,
        НО ЗА ЕДИН УДАР ИМАМ СИЛА ЙОЩ!"
И НОЖЪТ ДИМЕЩИ ОПРЯ С ДВЕ РЪЦЕ,
        И ПАДНА ОБАГРЕН, ГРОЗЕН, СТРАХОВИТ,
С ОТВОРЕНИ ОЧИ И СЪС НОЖ ЗАБИТ.
...................................................................................
...................................................................................
И ХРАМЪТ ЕХТЕШЕ ОТ МОМИ, НЕВЕСТИ,
        КАТ ПАДАХА В КРЪВЬЕ ИЛИ ВЪВ БЕЗЧЕСТЬЕ!

И ГОСПОД ОТ СВОДА, ПРЕЗ ГЪСТИЯ ДИМ,
        ГЛЕДАШЕ НА ВСИЧКО ТИХ, НЕВЪЗМУТИМ! ...

1881
Иван Вазов