Блогът на ambroziia Ви очаква! :: РАДИО

                                    РАДИО

       СВИРЕТЕ МИ, ЦИГУЛКИ, ЕКНАЛИ В НОЩТА,
ПЕЙ, ЦИГАНИНО!
ТОВА СЪРЦЕ НАВЯРНО, СКИТНИШКО, РАЗКЪСАЙ
И ТАЗИ ПРОКЪЛНАТА ЧЕРНА КРЪВ ИЗЛЕЙ!

       ЕДНА МЕЛОДИЯ - И НЯМА ВЕЧЕ НАСТОЯЩЕ,
МИНАЛО И БЪДЕЩЕ, ДАЛЕЧИНА И БЛИЗОСТ.
КЪДЕ СЪМ АЗ?
В БЕЗМЪЛВНАТА ЛИ САМОТА НА МОЯ ТЪМЕН ДОМ,
КЪДЕТО МЕ РАЗДУМВАТ САМО ДУМИТЕ НА КНИГИТЕ
И МЕ ПРЕГРЪЩА СКЪРЦАЩИЯТ СТАР ДИВАН?

       ИЛИ НА СТИХНАЛИЯ БРЯГ НА ЧЕРНОТО МОРЕ,
ДЕ В СИНИ ЛЕТНИ НОЩИ
ЗВЕЗДИТЕ ПАДАТ В ЯСНИТЕ ОЧИ НА ТОЗИ,
ЧИИТО КЛЕПКИ СА ИЗВИТИ КАТО ЛЪКОВЕ НАГОРЕ,
ЧИИТО МИСЛИ ОТЛЕТЯВАТ КАТО АЛБАТРОСИ В БЪДЕЩЕТО,
ЧИЕТО РАМО ТОПЛИ МОЕТО
И ТРЪПНЕ ПОД АНТЕНАТА НА МАЧТАТА ЗАПЯЛА?

       ИЛИ В ГРАДА НАД БЯЛАТА РЕКА,
В ТОВА ОРИЕНТАЛСКИ ЗАДИМЕНО КАФЕНЕ,
ДЕ ПРЕДАВАТЕЛЯ, РАЗПЪНАТ НА ЕСТРАДАТА,
ПОГЛЪЩА ТЕЗИ ПОДЛУДЯВАЩИ МЕЛОДИИ
И ГИ ИЗЛИВА ПРЕЗ УСТИТЕ ХИЛЯДИ НА АПАРАТИТЕ,
ПРОТЕГНАЛИ В НОЩТА КЪМ НЕГО ПИПАЛАТА СИ
ОТ ВСИЧКИ КРАИЩА НА ЗЕМЯТА...

       НЕ СЪМ ЛИ ТАМ?
НЕ СЪМ ЛИ С ОНЗИ, КОЙТО СЕДНАЛ САМ,
НАВЕЛ КЛЕПАЧИ, ТЕЖКИ ЩИТОВЕ - ПРЕД МОРНИЯ МУ ЛИК,
КАТО НАСЪНЕ СЛУША В ТОЯ МИГ
И ВИЖДА: ЧЕРНОТО МОРЕ И ОНЯ ЧУДЕН БРЯГ,
НА КОЙТО НЯМА ДА ПРИСТЪПИ ВЕЧЕ НЕГОВИЯ КРАК?..



Елисавета Багряна